Надеждата... От десетина години с надеждата се гледаме строго . Много съм й набрала, защото все ме караше да опитвам, да не се отказвам, да се боря с всички сили и в един момент ми стоварваше юмрука на разочарованието в лицето. И не става въпрос само за мечтата да имам дете. Човек води не една тежка битка. Аз загубих доста. Но нали след всяка загуба позакърпваме раните, преглъщаме болката и пак отнякъде се пръква пустата му надежда. Иначе казано, живи сме, човешко е да се надяваме.

Конкретно за "възкръсването" след всеки неуспешен опит на мен ми помагаше вярата, че ще стана майка. А за да крепя тази вяра, опитвах различни подходи. Споделяне и окуражаване от приятели, консултации с психолог, четене и информация за проблема, форуми, разговори с партньора. Аз съм вярваща и това винаги ми е помагало много. В крайна сметка целта е ясна, просто опитваме да намерим най-подходящия път към нея.

Maria_Maria, важно е да не си сама в тази борба, но се опитай да намериш подход към твоя "съюзник". Ти най-добре знаеш как. Понякога се иска повече търпение, за да отвориш на някого очите, без взаимни обвинения. Друг път се оказва, че наистина борбата си е само твоя. Тогава се налага да се вземат нелеки решения. И пак има начин .

Успех!

Интересна тема
Надеждата... Аз се чуствам странно не знам как се нарича... Може би оптимистка... От 1,5 год се опитваме с мъжо.. Започнахме да ходим по лекари.Намерихме нашия..Първата сериозна процедура ни предстои този или другия месец - инсеминация. От самото начало когато започнахме мисля , че с нея ще стане (така го усещам).Понякога ми е много странно как реагирам на отрицателните тестове..Никак така реагирам или като ми дойде си казвам "е другия път".. За този период който се опитваме и моята реакция след неуспеха все едно "ми е все тая" така си мисля , че би изглеждало от страни..А не е така много искам да стане и все си мисля , че ще стане..Не мога да кажа точно как си запазвам надеждата , но си я има винаги при мен.Успех на всички и нека главната героиня в темата Надеждата да ви придружава във всички начинания. 

Страубъри, много ти е правилна реакцията! Точно така се запазва надеждата, това е единият от начините. И да се тръшкаш, няма да промениш нещата, по-добре да се изправиш и да продължиш, така ще се съхраниш. Пожелавам ти успех на инсеминацията!

Ягодке,браво,така ще се справите с трудните моменти.Аз горе-долу съм по същия начин.Надеждата и вярата ако ме пуснат,аз не ги пускам изобщо,стиснала съм ги с две ръце.
Дано всички които сме тук и се борим за най-великото,да бъдем майки,имаме надежда и сили да се случи.А тези които вече са мами,да съхранят надеждата за своите деца.
Надеждата,тя е тази в която трябва да се вярва до последно.

Ягодке, много хубава нагласа имаш. Аз съм така за опита ни в края на тази година по фонда, може и да е малко по-рано де. Казвам си, че ще стане тогава, а дотогава хич няма да го мисля. Ние сме с тежък мъжки фактор и надеждата ни е във фонда и опита там.

Freya_85 Благодаря радвам се , че и ти си така...
Аз днес малко си поплаках де... кръвният тест ми беше отрицателен...
Може ли да попитам какъв точно е проблема при твоя мъжо.. Ние ще правим инсеминация дай боже другия месец... , но се чудя дали не е излишна процедура, защото морфологията ни е само 3% иначе подвижни а + б 68%.....

Ягодке, при нас е комплексен проблем-киста, може би частично запушени канали и отскоро съмнение за разширени вени. Последното предстои др.месец да се уточни. Директно ни казаха за ИКСИ.