По повод странните случаи,аз съм една от тях с пъравата си бременност.Сега не ме е срам да го кажа, но преди 1 година и 6 месеца се срамувах да кажа ,че не съм разбрала.
От 2000 г. се оптиваме да имаме дете и причината за неуспехите ни беше явно в мен (нередовен цикъл).Понякога съм нямала менструални цикли от по 100 дни ,както и да е ....
Започна едно трескаво лутане по доктори през годините.За съжаление всички те ми казваха, че аз съм 3 % от жените за които не се знае какъв е проблема, а проблем си имаше (липсва редовен менструален цикъл).Тръгнахме по едно безкрайно търсене на отговори от какво може да бъде този проблем (като винаги половите хормони са били в норма).Ходихме близо 4 години насам натам, стимулации и нищо,спермограми "уж" перфектни, пиша уж защото се оказа ,че са правени от лаборантки.Та пак нищо не се стигна до забременяване ,макар и вече цикъла да беше по редовен.Близо година,две си мерих БТ и по нея стана ясно, че имам късна овулация и нормална ЛФ.На УЗИ се установи че фоликулите растат до едно положение след което спират да растат за определено време,след това никой не си напарви труда да види дали регресира или става на киста.След това дълго незнаене какво става с мен и моят цикъл,аз изпаднах през 2004 г. в емоционална криза,като реших да си почина от лекари и изследвания.Да но тогава получих незнам какво е, но незнам как да го обясня та това беше по моему сърдечна криза ,силно сърцебиене съпроводена със топли и студени изпотявания и задух.
Това се случи март месец, тогава не обърнах внимание, към април се повтори.Започнах да се замислям да не би да имам проблем със сърцето,започнах да търся инфо и се натъкнах на пробелемите на щитовидната жлеза.Тогава реших да се изследвам, не само заради сърдечните пристъпи но и заради напълняването ми, трудният ми нрав и раздразнителност по онова време,запека и не на последно място липса на овулация и от там на менструален цикъл.
Реших сама да си изследвам щитовидната жлеза май месец,оказа се че проблема е именно от нея.Тогава въпросната ендокриноложка видя ехографията и изследванията ми на щитовидната жлеза,задено с папката предишни изследвания даде следонто заключение:
"Ти в момента не можеш по никакъв начин да забременееш"
Аз изпаднах за мой ужас в поредната емоционална дупка, защото това го чувах не за първи път от предишните ми посещения при различни лекари, а те не са малко.
Естествено се започна веднага лечение с еутирокс, като се оказа че след 20 дни прием на лекарството съм забременяла веднага.
Казвам съм забременяла, защото по онова време не знаех, че съм.
А от толкова време съм чакала това да се случи.
Естествено цикъл нямах но аз не отдадох голямо занечние на това ,защото това е бил моят голям проблем.Все пак реших да си направя уринен тест за бременност, беше отрицателен.Беше лято и моята ендокриноложка ме следеше на всеки месец.Обяснявх й за моето неразположене,за липсващият отново цикъл, а тя на свой ред казваше, че всичко това е от щитовидната жлеза. След известно време аз пак си напарвих тест за бременност и пак беше отрицателен.Не си спомням марките на тестовете но тогава нямаше шуър чек.Въпроса беше, че аз не преставах да си парвя тестове всеки месец, с различни видове тестове купувани от резлични аптеки.Моят мъж ми е свидетел на отрицателните резултати.
Нямах никакви оплаквания,единстевното което ме притесняваше беше умората и изтощението които чувствах.Така след няколкото посещения през интервал от време при моята ендокриноложка, тя ме убеди че тези мои оплаквания са от щитовидната жлеза.
Така аз реших че напълняването,запека и липсата на цикъл са симптоми на щитовидната жлеза, като между другото са същите като при бременност.
Затова аз неможах да разбера ,че съм била бременна до началото на 5 месец, защото се получи спонтанен аборт и всъщност точно когато стана той ,аз разбрах че съм била бременна (бяха близнаци)
Това се случи на 16.11.2004 г., и по това време бях ужасно потресена от себе си,толкова дългоочаквана бременност и накрая да разбера по този начин.
Затова на повечето от вас които писахте за какви ли не случаи, искам да кажа,аз нито съм циганака нито пък се чувствам тъпа и неграматона.По онова време сляпо вярвах на лекарите.Не е моя работа да разрбирам от медицина,нали именно поради това аз ги посещавах и им вярвах.
След аборта аз започнах усилено да търся информация от различин източници, тогава се натъкнах случайно и неволно на ЗАЧАТИЕ. Радвам се че намерих такъв сайт и толкова нови приятели.Научих много неща,за които преди не съм мислила че ще мога да науча.
Благодарение на този сайт и добрите хората,сега аз съм пак бременна.
Надявам се вече,когато ме следят няколко прекрасни лекари и аз занам повече неща, бременността ми да завърши успешно.
Малко дълго стана но исках да разберете, че според мен не е правилно да се обсъждат подобни истории,поради това че ги няма жените,които могат да разкажат за своята "невероятна" бременност, как и по какви причини те не са разбрали за нея.
P.S. Надявам се да не съм ви доскучала, но малко се почувствах засегната.
