източник - http://209.85.129.132/search?q=cache:tuVITd712lwJ:psychologyjournalbg.com/index.php%3Foption%3Dcom_content%26task%3Dview%26id%3D122%26Itemid%3D64+%D0%98%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0+-+%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3&cd=3&hl=en&ct=clnk

Автор Ирина Тодорова-Липчева     
16 дек 2006  ПСИХИЧНО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО В ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА



Развитието на децата, които растат и се развиват в условията на институционална грижа и разликата с развитието на децата в семействата е въпрос, отговорът на който е от особено значение. Една от сферите, която също си поставя този въпрос е осиновяването. Причините за това са няколко. На първо място развитието на децата в институция често се определя като изоставащо предвид сравняването му с развитието на децата, които растат и се развиват в семейство. В този смисъл е необходимо да се разграничи детето, което расте и се развива в институция със своите особености от детето, което расте в семейство като вече не се определя като “изоставащо”, а като дете, чието развитие е повлияно от условията на институционална грижа. На второ място е необходимо да се изясни ако децата в институция изостават в своето развитие, в каква степен е това изоставане. На трето място е важно да се установи дали изоставането е глобално или се отнася до отделни показатели. Не на последно място е уточняването изоставането, което се констатира до колко е повлияно от институционалната грижа и до колко се определя от други фактори, не зависещи от институцията (например физиологично предопределени).
Отговорът на тези въпроси не просто показва как се развива детето в институция, но определя целия процес на осиновяване. Проучванията, които се правят с кандидат-осиновителите, които са другата страна в осиновителния процес също подсказват необходимостта от изясняването на особеностите на развитие. Факт е, че често кандидат-осиновителите очакват, че осиновеното дете не е по-различно от детето, коет се отглежда в семейството. Сблъсъкът с разликата поставя въпроси, които не рядко формират мнение в осиновителите, че ще осиновят едно “изоставащо” дете. Формирането на реалистични очаквания към децата от Домовете за медико-социални грижи за деца е важна предпоставка те да бъдат приемани, разбирани и насърчавани в развитието си в след осиновителния период.
Не на последно място развитието на детето, опознаването на неговите способности и умения, специфични особености на емоционално-социалното развитие са изключително важни за определяне на подходящите за детето осиновители и средата, в която то ще се развива след напускане на Домовете за медико-социални грижи за деца.
Всички тези отговори могат успешно да послужат и при работата с кандидатите за приемни семейства.
За да се отговори на тези въпроси, с цел да се оптимизира работата в Съвета по осиновяване към Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна бе проведено изследване върху психичното развитие на 118 деца настанени в Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) – Варна. В изследването са участвали всички деца, настанени в ДМСГД-Варна на възраст от 0 до 3 години, без физически и психични увреждания. Изследването е проведено благодарение на работата на екипи от специалисти в Дом за медико-социални грижи за деца – Варна – лекари, педагози, психолози, логопеди, кинезитерапевти, които през последните години ежемесечно отчитат етапите на развитие на всяко дете по методиката за изследване на психичното развитие на детето на Манова-Томова. През месеците август и септември 2004г. тези данни бяха събрани и до януари 2005г. обобщавани. Изследването цели да установи:
какъв е квотиента на развитие на децата, които растат и се развиват в условията на институционална грижа ДМСГД-Варна;
изостават ли в своето психическо развитие децата, настанени в институция и в каква степен;
какви са специфичните особености в развитието на децата, които се отглеждат в институция, на които предстои осиновяване или предприемане на мярка за закрила – настаняване в приемни семейства.

Резултатите от проведеното изследване показват, че квотиента на развитие на децата, които растат и се развиват в условията на ДМСГД - Варна до 1 година варира в стойностите от 84.7 до 100. През първия месец общият квотиент (КоР) за ДМСГД е 100. Той не се различава от този на децата, които растат и се развиват в семейство. След втория месец, стойностите на КоР се понижават до 97.7. През следващите месеци се наблюдава тенденция на спад на стойностите на КоР. За 12-тата седмица той е 93.3, 16 седмица – 89.8, 20-тата седмица 84.7. Въпреки, че в края на този период се наблюдава спад в квотиента на развитие на децата, стойностите до 20-тата седмица, както и тези за 52-та седмица в границите между 89 и 100 са стойности на нормално развитие.
4 седмица – КоР – 100
8 седмица – КоР – 97.7
12 седмица – КоР – 93.3
16 седмица – КоР – 89.8
20 седмица – КоР – 84.7
След 20-тата седмица се наблюдава бавно покачване на квотиента на развитие.
24 седмица - КоР - 84.9
28 седмица - КоР – 85.3
32 седмица – КоР – 85.3
36 седмица – КоР – 87.5
40 седмица - КоР – 88
След 40-тата седмица отново леко се понижава квотиента на развитие:
44 седмица – КоР – 87
48 седмица – КоР – 87
До края на първата година, квотиента се покачва до 89.
Според Манова-Томова стойностите на КоР от 80 до 89, каквито за децата от ДМСГД - Варна са от 4-тия до 11 месец на 1-та година се определят като “слабо развитие”. В същото време тя обръща внимание на факта, че много автори определят това “слабо развитие” като “слабо нормално развитие”, тъй като то е най-близо до нормалното развитие на децата (Манова – Томова В., Психологическа диагностика на ранното детство., Народна просвета, С., 1974). Конкретно резултатите от изследванията на Манова-Томова показват, че в тази категория, към която принадлежат и децата от ДМСГД-Варна от 5-тия до 11-тия месец включва три групи деца:
· деца с по-слабо развитие, поради ограничени възможности за развитие, без това да са случаи на патологично изоставане;
· деца с добри възможности за развитие, които поради недостатъчност на възпитателните въздействия и по-интензивни и целенасочени въздействия на средата, се задържат за дълго време в тази по-ниска степен на развитие;
· деца, боледуващи от някои хронични заболявания, при които с оздравяването се възстановява психическото развитие.
Според авторката на методиката, ако тези деца (без страдащите от хронични заболявания) попаднат в по-благоприятна среда бързо се развиват и минават в средните норми и дори по-високо.
След навършване на 1г.3м. стойностите на КоР се понижават. На 1г. 3м. квотиента на развитие е най-нисък за целия период от 0 до 3 години. След това се наблюдава тенденция до края на периода на покачване на квотиента:
1г.3м. – КоР – 83.5
1г.6м. – КоР – 87.2
1г.9м. – КоР – 87.6
2г. – КоР – 87.8
2г.6м. – КоР – 93.3
3г. – КоР - 97
От 1г.3м. и 2г. стойностите на КоР са в категорията “слабо нормално развитие”. След 2-та година стойностите на КоР се покачват и до 3-тата година те са в категорията нормално развитие с КоР за 2г.6м. – 93.3 и за 3г. - 97.
Според резултатите от квотиента на развитие на децата, които растат и се развиват в условията на ДМСГД – Варна към момента няма деца, които да попадат в категорията гранични случаи, както и в тази на деца с високо и много високо развитие.
Всички вече изложени данни се определят от резултати от развитието на децата по определени показатели. От 0 до 1 година това са показатели на моторно, говорно, сензорно и емоционално-социално развитие. От 1 до 3 години това са показатели за моторно, говорно, емоционално-социално развитие, развитие на навиците, уменията на ръката, доизобразителна и изобразителна дейност. Развитието на децата по тези показатели е определило стойностите на КоР, които вече бяха описани по-горе. Трябва да се обърне внимание, че понижаването на стойностите на КоР в определени периоди не се дължи на глобално изоставане по всички показатели. Напротив, по-често то се определя от един или два показателя, които в определени периоди се повлияват значително от институционалната грижа, като в същото време по други показатели децата се развиват в норма. След като тази тенденция беше установена, за всеки показател бе изчислен процентът на децата, които покриват показателите в норма, които изпреварват нормите и които изостават. По този начин се установи кои показатели се повлияват в по-висока степен от особеностите на институционалната грижа и кои по-малко. Не на последно място прави впечатление, че процентът на децата които изостават в развитието си с малки изключение, в най-високите си стойности не надвишава процентът на децата, които покриват показателите в норма. Тези резултати, както и фактът, че няма деца, чиито стойности на развитие да ги определят като гранични случаи в значителна степен е резултат от работата на екипи от специалисти в ДМСГД.
През първата година процентът на децата, които покриват показателите за развитие на моториката, говора, сензорната дейност, и емоционално-социално развитие определят квотиент на развитие съответстващ на нормално развитие или на слабо нормално развитие. Въпреки, че съществува процент на децата, които изостават в развитието си, с малки изключения процентът на децата, които покриват показателите в норми през целия период е по-висок. Често той е в границите между 80 и 100%. По всички показатели има и процент на децата, които изпреварват нормите. Понякога той е нисък, но понякога достига до 69%.
В началото на първата година процентът на децата, които в норма покриват показателите за развитие е висок. През първият месец около 90% от децата в ДМСГД покриват всички показателите в норма. През следващите месеци се наблюдават различия в развитието по отделните показатели, които очертават една тенденция, на показателите, които по-силно се повлияват от условията на институционална грижа. Очертава се тенденция на поддържане на относително висок процент на децата, които покриват показателите за сензорно и емоционално-социално развитие в норма до края на периода и на поддържане на по-нисък процент на децата, които покриват в норми показателите за развитие на моториката и говора.

От 0 до 1 година процентите на децата, които покриват показателите в норма за сензорно и емоционално-социално развитие са между 54.7% и 100%. Най-ниски проценти на децата, които покриват показателите в норма – стойности между 54.7 и 64.4 се постигат само през два месеца, по отношение на показатели, зависими от развитието на моториката или говора, по които процентът на децата, които изостават е по-висок. Има и периоди, в които институционалната грижа оказва своето негативно влияние върху емоционално-социалното развитие извън влиянието на другите показатели. Такъв показател е например “Детето различава познат и непознат”. В останалите случаи процентите на децата, които покриват показателите в норми за сензорно и емоционално-социално развитие са между 73.3% и 100%.
Съвсем други са тенденциите в развитието на моториката и говора. В първите няколко месеца процентът на децата, които покриват показателите в норма за развитието на моториката е значителен. След четвъртия месец процентът се понижава, като този на децата, които изостават достига до стойности 78.6%. Това са периодите, в които децата се опитват да се обръщат от гръб по корем, да пълзят, да сядат самостоятелно и да се изправят до неподвижна опора. След 32-та седмица се наблюдава тенденция процентът на децата, които покриват показателите в норма да се покачва. Тази тенденция продължава до края на периода, когато процентът достига до 67.7%. През втората и третата година процентът на децата, които покриват показателите за развитие на моториката е по-висок в сравнение с първата година, с изключение на възрастта около 2г.6м., когато децата, които все още не тичат добре са приблизително равно на децата, които вече могат да тичат добре. Процентът на децата, които през втората и третата година покриват показателите в норма е между 70% и 100%. Тези проценти са по-високи от предходния възрастов период.
Говорното развитие е показател, по който най-рано процентът на децата, които покриват показателите в норма започва да пада. Още след първия месец той пада до 67.8%, а през следващият месец още по-драстично, до най-ниските си стойности за периода от 23.9%. През следващите месеци той се повишава, като до края на периода варира в стойностите между 46.4% и 67.6%. За разлика от развитието на моториката, развитието на говора през втората година показва по-ниски резултати. До 2 години процентът на децата, които покриват нормите е едва между 6.5% и 17.7%. Този резултат важи само за втората година. През третата процентът нараства до 100% за 2г.6м. и 80% за 3 г.
Резултатите показват, че до навършване на 1 година развитието на децата, които растат и се развиват в условията на институционална грижа изостава най-вече по отношение на моториката. Трябва да се отбележи, че развитието на този показател най-вече се повлиява от институционалната грижа и невъзможността непрекъснато да се стимулира развитието му. Въпреки това не без значение е фактът, че грижата за децата и работата с тях не е допуснала процентът на децата, които изостават да бъде много нисък. През по-голяма част от периода този процент не надвишава процентът на децата, които покриват показателите в норми.
На второ място децата страдат по отношение на говорното развитие, като процентите на децата, които покриват показателите в норма са по-високи от тези на моториката и по-често надвишават процентите на децата, които изостават. Сензорното и емоционално-социалното развитие показват много по-ниски проценти на децата, които изостават. Моториката през втората и третата година изпреварва развитието на говора. Стойностите на емоционално-социалното развитие и през втората и третата година се запазват същите.
Овладяването на навиците през втората и третата година зависи от характера на дейността и уменията, които тя изисква, за да се справи детето. Показателите, които са свързани със самостоятелно хранене, които се формират през втората година, се покриват от между 60% и 79% от децата. Най-висок е процентът на децата по показател, свързан със самообслужване при събличане. На 3 г. всички деца покриват този показател. Но много ниски са резултатите по показателите свързани с регулиране на физиологичните нужди. Между 95% и 88.9% са децата, които през третата година изостават по този показател. Подобни са стойностите за развитие на уменията на ръката. През по-голямата част от периода процентът на децата, които покриват показателите е по-голям от този на тези, които изостават. Развитието на изобразителната дейност също поддържа по-висок процент на децата, които покриват показателите в сравнение с този на децата, които изостават. Една дейност, която е зависима от упражненията се повлиява в по-висока степен от особеностите на институционалната грижа.
Това са най-общо резултатите от изследването проведено в ДМСГД-Варна. Предстои по-подробното им излагане по показатели на развитие е по възрастови периоди. Подробното описание на резултатите дава възможност да се проследят моментите от развитието на детето, които се повлияват повече или по-малко от институционалната грижа и да се изгради представа за особеностите на развитие на децата в институция.

ДЕТЕТО В ИНСТИТУЦИЯ
(ОТ 0 ДО 1 ГОДИНА)
(Резултати от изследване на психичното развитие на децата от 0 до 1 год. в ДМСГД-Варна по методиката Манова-Томова)
Ирина Тодорова-Липчева
Психолог в Съвета по осиновяване към РДСП-Варна
Детето, което расте в условията на институционална грижа се развива различно от детето, което се отглежда в семейство. Дефицитите на грижа, невъзможността за непрекъснато индивидуално внимание и общуване, насърчаване и стимулиране на развитието са фактори, които в една или друга степен довеждат до изоставане в психичното развитие на детето. Все пак особеностите на институционалната грижа повлияват в различна степен различните сфери на развитие. През първата година се очертават тенденции на по-висок процент на децата, които изостават по отношение на двигателното и говорно развитие и значително по-нисък на тези, които изостават в емоционално-социално и сензорно развитие.
РАЗВИТИЕ НА МОТОРИКАТА ОТ 0 ДО 1 ГОД..
В първият месец от своето развитие 90.7% от деца, които се развиват в условията на ДМСГД – Варна покриват показателите за развитие на моториката в норма. 95.7% са децата, които през втория месец задържат глава, когато ги вземат на ръце. 4.3% са децата, които изостават по този показател, като го покриват до края на 3-я месец. През третия месец процентът на децата, които покриват показателите в норма спада. 61.9% от децата задържат продължително главата си изправена и имат опора на краката. Този показател се покрива от децата в ДМСГД до края на 32-та седмица. Според авторите на методиката за измерване на психичното развитие на децата Манова-Томова ако до края на 12-тата седмица детето не може да държи главата си изправена, то трябва да стане обект на по-обстойно наблюдение и изследване. В тази категория според това изследване попадат 38.1% от децата в ДМСГД. Тъй като този показател представлява трансформиран безусловен рефлекс в условен, той се повлиява от упражнения още от края на първия месец след раждането. При липса на такива, недостатъчни или поради наличието на други фактори – заболяваемост – детето не покрива този показател. Не покрит, той изисква повече време и усилия за създаване на опора на краката. Следващият показател – Обръща главата си по посока на звука показва началото на ориентирането на детето в пространството чрез движение на главата. 90.8% от децата в ДМСГД покриват този показател по-рано от посочената норма – до края на 12-тата седмица, 5.7% го покриват в норма - до края на 16 седмица и едва 3.5% по-късно до края на 24 седмица. След 20-тата седмица или около 5-я месец процентът на децата, които покриват показателите в норма спада до 47%. Общо 53% са децата, които до края на 5-я месец не се обръщат от гръб по корем. В условията на ДМСГД първите опити на децата да се обръщат от гръб по корем са между 12-тата и 32-та седмици. 53% от децата покриват показателя между 5-я и 8-я месец или 20-тата и 32-та седмици. Ако детето по-късно успява самостоятелно да променя положението на цялото си тяло в пространството, то и по-късно успява да извоюва самостоятелност и независимост и само да достига до желани от него обекти. Стремежът към самостоятелност намира своето продължение в следващите няколко месеца, когато децата правят своите първи опити да пълзят. Тъй като този показател е зависим от предходния, то и първите опити за пълзене попадат в широк диапазон от време от 20-тата до 52-та седмица. Едва 23% от децата се опитват да пълзят в норма до 24-тата седмица. 77% от децата правят своите първи опити да пълзят в периода до края на 44-та седмица. Най-висок е процентът на децата, които правят първите си опити за пълзене около 32-та седмици – 35.4%. Високият процент на децата, които се опитват да пълзят по-късно показва, че в условията на ДМСГД децата по-късно се приспособяват към условията, по-късно придобиват самостоятелност, която им позволява сами да се добират до желани предмети, да се движат в пространството.
През 7-я месец 21.4% от децата правят първите си опити да сядат самостоятелно в норма – до края на 28-та седмица. 78.6% са децата, които изостават в този показател като го покриват до края на 44-тата седмица, като най-висок е процентът на децата, които правят опити да сядат около 36-тата седмица – 28.6%.
При нормално развитие около 8-я месец детето вече може да се изправя като се хваща за неподвижна опора. Това му дава възможност в изправено положение да задържа вниманието си по-продължително върху предметите, които го заобикалят и разнообразява реакциите му към въздействия на околната среда. 38.3% от децата в ДМСГД се изправят до неподвижна опора в норма, до края на 32-та седмица. Все още процентът на децата, които изостават е висок. 65.8% от децата се изправят по-късно. Най-висок е процентът на децата, които се изправят до неподвижна опора около 36-тата седмица – 26.3%. Тази тенденция показателите на моториката да се покриват по-късно се запазва до 11 месец.
39.5% са децата в ДМСГД, които пристъпват в страни в норма и 60.5% са тези, които изостават. Приблизително същия 45.5% е процентът на децата, които през следващият месец ходят водени за ръце и 57.2%, които изостават.
Процентът на децата, които покриват показателите в норма или по-рано се запазва и през следващия месец. 48.5% са децата, които ходят след неподвижна опора в норма, до 44-тата седмица. По-висок е процентът на децата, които покриват този показател по-късно 51.5%. След като са проходили след неподвижна опора 40.6% от децата успяват да се застоят без опора в норма. 28.1% от децата достигат до този момент до 52-та седмица, а 25% не го покриват до навършване на 1 година или общо 53.1% са изоставащите. До навършване на 1 година 66.7% от децата в ДМСГД пристъпват самостоятелно или с малка помощ. 32.3% не покриват този показател до края на 1-та година.
Въпреки, че беше показан един висок процент на децата, които изостават в развитието на моториката, прави впечатление, че с изключение на периода около 20-тата и 24-тата седмица този процент се доближава до процента на децата, които покриват показателите в норма, като в първите 4 месеца, както и в 12-я месец децата, които покриват показателите в норма е значително по-висок от този на децата, които изостават. Не без значение е фактът, че от 16-тата до 52-та седмица се наблюдава процент на деца, които по-рано от времето определено като норма покриват показателите. Той варира в стойностите между 90.8% и 6.3%. (В посочените по-горе резултати този процент е сумиран с процента на децата, покрили показателите във времето определено като норма.) За 16-тата седмица процентът на децата покрили показателите по-рано е 90.8%; за 20-тата седмица – 19.1%; за 24-тата седмица – 6.3%; за 28-та седмица – 7.1%; 32-та седмица – 10.5%; 36-та седмица – 18.4%; 40-тата седмица – 25.7%; 44-тата седмица – 21.2%; 48-та седмица – 6.3%; 52-та седмица 16.1%.

РАЗВИТИЕ НА ГОВОРА ОТ 0 ДО 1 ГОДИНА
След своето раждане детето издава неопределени звуци – озвучени движения на гласовите органи, свързани с дишането. Неопределените звуци са напълно спонтанни реакции. 91.8% са децата в ДМСГД, които през първите 4 седмици издават неопределени викове и звуци, като резултат на външно или вътрешно въздействие. Тези звукове са показател за психично развитие, тъй като те могат да представляват сигнали за неразположения и се повлияват от външни въздействия, а отсъствието им е признак на аномалии в развитието. Считат се за примитивна форма на комуникация. 8.2% са децата, при които до 3-4 седмица не са чути неопределени звуци. През вторият месец от развитието на детето се появяват звуци, които макар и недиференцирано наподобяват а,о и ъ. Според много автори 6-8 седмица се срок за възникване на гърлени звуци. Изследването на Манова-Томова е показало, че през втория месец при всички деца се чуват гласни звуци, но гърлени се чуват при 65% от децата. Процентът на децата от ДМСГД-Варна е малко по-висок. 67.8% са децата, при които е отчетено наличието на тихи гласни и гърлени звуци. 32.2% са децата, които изостават в този показател. За третия месец е характерно появяването на гърлени звуци – напевно и продължително “гукане”, резултат от трептения на гласовите органи, част от комплекса на оживление при емоционално въздействие. 76.1% от децата изостават в покриването на този показател. 23.9% са децата, които покриват този показател в норма. Гукането се влияе от емоционалното състояние на детето, като най-често се чува когато детето е спокойно, но може да бъде предизвикано от говоренето на възрастен, на което детето подражава. През четвъртия месец звуковото поведение се характеризира с гласни (а,о,ъ,и), гърлени, ламбиални (м,б,п), новостни и езични (д,т,л) и звукопроизношения без ясна артикулация. 59.2% от децата в ДМСГД произнасят разнообразни звуци, но и 40.8% изостават. Тази звукова дейност не е резултат на обучение или подражание, а продукт на движение на гласовите органи.
В резултат на развитието на нервната система и звуковия анализатор през петия месец в детето се появява способността да диференцира познат от непознат глас. 64.5% са децата, които до 20-тата седмица различават глас и тон, с който му се говори, но е значителен и процента на децата, които изостават по този показател (35.5%). Около 24-тата седмица се появяват първите звукосъчетания. В условията на ДМСГД 48.2% от децата успяват до 24 седмица да покрият този показател, а 51.8% са децата, при които първите звукосъчетания се появяват по-късно. Тези първи звукосъчетания са спонтанни и случайни и не се произнасят по подражание или под влияние на говора на околните. През следващият месец се запазва тенденцията на висок процент на децата, които изостават в говорното си развитие. 53.6% са децата, които по-късно започват да произнасят продължителни звукосъчетания. 46.4% са децата, които покриват този показател в норма. Тези звукосъчетания се повлияват от външни въздействия и могат да бъдат резултат от звукоподражание. Резултатите от изследването на Манова-Томова показват, че има специфика на звукосъчетанията в условията на дома и на ДМСГД.
Показателят за 32-та седмица е свързан със способността на детето да разбира елементарен човешки говор. Външният израз на това е когато детето отговаря с движение като търси с поглед предмет, за който го питат. 51.2% са децата в ДМСГД, които покриват този показател в норма и 48.8% са тези, които изостават. Този показател зависи много от възможността на детето да се упражнява в установяването на връзки между предмет и неговото название. В условията на ДМСГД времето се оказва недостатъчно, за упражняване на тези връзки, които са зависими и от взаимодействието с възрастен. И въпреки това в условията на ДМСГД-Варна процентът на децата, покрили този показател в норма е по-висок от този на изоставащите деца. Следващият показател – Произнасяне на звуци и срички по подражание, се развива след като е възникнало разбирането на отделните думи. Детето освен на другите, подражава и на себе си и благодарение на това то произнася звуци и срички често и продължително. 51.2% от децата покриват този показател в норма. 48.8% са децата, които изостават по този показател.
Показателят за 40-тата седмица – Изпълнява поръчки само по словесни указания показва не само способността да бъде разбран чуждия говор, но и възможност детето да се ориентира в пространството, да прояви съобразителност, да извърши движения, за да изпълни поръчката. 75% са децата, които изостават по този показател, 25% го покриват в норма и 15% от децата са покрили показателя по-рано. От 40-тата седмица се появяват стойности, макар и не много високи (между 10.8% и 15%) на деца, които покриват показателите на говорно развитие преди времето определено като норма.
През следващият месец се покачва значително процентът децата, които покриват показателите на развитие на говора в норма. За 44-тата седмица те са 67.6%, които заедно с процента на децата, които покриват показателя по-рано образуват един значително висок процент от 78.4%. Реализирането на този показател е резултат от многократни повторения и упражнения. До около 48-та седмица децата започват да произнасят първите думи, които обикновено се свеждат до названия на най-близки хора или най-чувани думи. 56.3% са децата, които в условията на ДМСГД - Варна покриват този показател в норма. Към тях, когато се добавят и тези, покрили показателя по-рано се достига до 68.8% на децата, които до 48-та седмица произнасят първите осмислени думи. До навършване на една година обаче децата от ДМСГД - Варна не са затвърдили първите думи до толкова, че детето да си служи с тях при общуването с възрастните.
Показателите на говорно развитие, показаха стойности, които се различават съществено от показателите на емоционално-социално и сензитивно развитие. Тук процентът на децата, които покриват показателите в норма е по-нисък, по-висок е процента на децата, които изостават и само в последните месеци са регистрирани случаи на деца, които по-рано покриват показателите. Любопитен е фактът, че онези показатели, които не се повлияват от подражание или влияние на възрастен, т.е. показателите от първите 6 месеца показват висок процент на децата, които изостават в говорното развитие. След това, когато показателите вече са зависими от упражняване, подражание и обучение, процентът на децата, покрили показателите в норма се покачват (32-48 седмици). Въпреки това в говорно развитие процентът на децата, които покриват показателите в норма е по-нисък в сравнение с тези на емоционално-социално развитие и сензитивно развитие.

СЕНЗОРНО РАЗВИТИЕ ОТ 0 ДО 1 ГОДИНА
Резултатите от изследването на развитието на сензорната дейност на деца до 1 година, които растат и се развиват в условията на ДМСГД, показват стойности различни от тези на развитие на моториката и говора. От 4-тата до 20-тата седмица включително между 56,7% и 95,3% от децата покриват показателите в норма. След 24-тата седмица до 44-тата седмица между 42,4% и 64,4% от децата покриват показателите на сензорно развитие по-рано. През 48-та седмица процента на децата покрили показателите в норма и тези, които покриват по-рано се уравновесяват и до края на 52-та седмица отново най-висок е процента на децата покрили показателите в норма.
През първия месец от своето развитие в условията на ДМСГД 89.7% от децата се вслушват в силен звук, което е външна проява на слухова възприемчивост. 89.7% са децата, които покриват показателя в норма, 10.3% го покриват по-късно. През следващия месец показателя за сензорно развитие като сензорно-ориентировачна дейност се проявява като следене на движещи се предмети. Следенето на хоризонтални и вертикални линии, показва възможност за по-широко ориентиране в пространството. Този показател е покрит в норма от 94.6% от децата. Следващият показател – следи движещи се предмети с обръщане на главата е свързан с укрепването на шийните мускули и мускулатурата на целия раменен пояс, което увеличава възможностите на децата да обръщат главите си по посока на дразнител. Този показател е покрит в норма от 95.3% от децата в ДМСГД.
През 4-я месец детето започва да насочва ръцете си по посока на висяща играчка. Този показател е покрит от 72.1% от децата в норма, 17.3% са децата покрили показателя по-рано. От 4-я месец се наблюдава тенденция за повишаване процента на децата, които покриват показателите за сензорна дейност преди времето определено като норма. За 4-я месец той е 17.3%, за 5-я месец се покачва на 22.4%. До 24-тата седмица се покачва до 42.4%, до 28-та седмица 64.4%, за 32 седмица – 55.6%, за 36 седмица – 47.9%, за 40 седмица – 53.3%, 44 седмица – 46.5%. 48-та седмица се наблюдава спад до 38.2% и до края на 52 седмица процента е 22.2%. Тези проценти са значително по-високи от онези, които са постигнати в моториката.
След 5-я месец 22.4% са децата, които още в 4-я месец хващат подадена играчка, като продължително успяват да я задържат. 56.7% са децата, които покриват в норма показателите или общо 79.1%. Следващият показател, който е следствие от развитието на предходните два показателя, но е свързан и с първи прояви на инициативност и активно използване на онова, което средата предлага на детето и което то може да вземе само показва най-висок процент на деца, които изостават в покриването му. Това са 35.6%. И все пак високия процент на децата покрили предходните показатели по-рано е определило висок процент на децата, покрили и този показател в норма или преди това. Сега той е 64,4%.
През следващият месец се запазва тенденцията на по-висок процент на децата покрили показателите в норма и преди това. Този показател, който отчита възможността за задържане на вниманието по-продължително върху предмети и изучаването на качествата им е покрит от 83% от децата. Тук, в 28 седмица е най-висок процента на децата, които по-рано покриват показателя. Достигнал е стойности от 64.4%.
За 32-та седмица 55.6% са децата покрили показателя по-рано. Този показател е свързан със стремежа на детето да достигне до предметите, които са привлекли вниманието му и увеличаване на стремежа му да се ориентира в пространството. 22.2% са децата, покрили показателя в норма и също толкова 22.2%, които изостават.
Опознаването на предметите, сравняването, манипулирането с тях самостоятелно и по подражание, съчетано с една развиваща се сръчност на ръцете, представлява следващият показател на сензорна дейност. Той отчита възможността за самостоятелна дейност с предмети, умения на ръцете да хващат стабилно, да задържат и манипулират. Предвид високия процент на децата, покрили предходните показатели в норма, които са определящи успешното развитие на този показател и тук се запазва относително висок процент от 62.3% на децата, които го покриват в норма и по-рано. Но в сравнение с предходните месеци този процент бележи спад. Тук е по-висок и процента на децата, които изостават. Той е 37.7%.
Показателят за 40-тата седмица – Различно играе с различните играчки е покрит до 36-тата от 53.3% от децата в ДМСГД. Този показател отчита степента на познаване на предметите, техните функции, както и умението да се манипулира с тях съобразно функциите им. 26.7% реализират тези умения в норма или общо 80% са децата, които покриват този показател до времето определено като норма до края на 40-тата седмица.
Следващият показател отчита възможността на детето, подражавайки на възрастен да определя съотношенията между предмети с различни размери. 46,5% от децата в ДМСГД покриват този показател по-рано и 27.9% в норма или 74.4% са децата, които до 44-та седмица покриват този показател и 25.6% са тези, които се справят по-късно. В 11-я месец показателите на сензорна дейност са свързани с възможността чрез придобитите умения в предходни периоди, детето да извършва сложни движения с ръце, да има добра координация на ръцете, които умения да му помагат да се приспособява по-успешно към изискванията на средата и да се самообслужва. 38.2% са децата в ДМСГД, които пият самостоятелно от чашка преди 48-та седмица. Също толкова – 38.2% са децата, които покриват този показател в норма до 48-та седмица и 23.6% децата, които по-късно придобиват това умение.
Последният показател на сензорна дейност до навършване на 1 година изисква от детето сръчност на ръката, добра координация на движенията на ръцете, съсредоточване на вниманието и елементарна съобразителност. 77.8% от децата покриват този показател в норма, 22.2% са тези, които се справят по-рано и 0% изоставащи.

ЕМОЦИОНАЛНО-СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ ОТ 0 ДО 1 ГОДИНА
Емоциите, отношението на детето към другите хора, отношението на другите хора към детето са определящи в изграждането на поведението на детето и отношението му към средата. Изследването върху емоционално-социалното развитие в ДМСГД – Варна показва, че от 4-тата до 52-та седмица процентът на децата, които покриват показателите в норма или преди това е значително по-висок от този на децата, които изостават в развитието си. През първия месец за 90.8% от децата е констатирано, че съсредоточват поглед върху човек като проява на контакт с него. През втория месец процентът на децата покрили показателите в норма спада до 84.9%. Това е процентът на децата, които във втория месец се усмихват под въздействието на възрастен или като отговор на въздействие на друг човек върху детето.
През третия месец процентът на децата, покрили показателите в норма спада още като се запазва относително висок – 74.4%. Това е процентът на децата, които реагират с оживление в присъствието на друг човек, който им говори или им се усмихва. Децата издават звуци, усмихват се, ритат. До 16-тата седмица процентът на децата, покриващи показателите в норма се повишава до 78.9%. За тези деца въздействието на възрастен предизвиква засилени емоционални реакции, изразяващи се в смях с глас. Към 20-тата седмица се наблюдава спад на процента на децата, покрили показателите в норма и тенденция на уравновесяването им с тези, които изостават в развитието си. 54.7% от децата реагират различно, когато видят познат или непознат човек.
Много по-висок е процентът на децата, които започват да отграничават себе си, поставени пред огледало задържат вниманието си върху това, което виждат и проявяват интерес. 87.1% са децата, които покриват този показател в норма до края на 24-тата седмица и 1.6% по-рано или общо 88.7% и 11.3% от децата изостават в покриването на този показател. До 28-та седмица процентът на децата покрили показателите до и в норма се покачва до 93.7%. Този показател показва възможността на децата да разграничават познатите хора и да се радват на тяхната поява. През следващия месец детето освен да се радва при поява на възрастен, започва да търси възможности да осъществява контакт с него. Показателят – Радва се при игра на криеница за 32-та седмица се покрива в и до норма е 73.3%. През следващият месец рязко се покачва процентът на децата, които покриват показателите на емоционално-социално развитие по-рано. За 36-тата седмица той е 45.2%. 16.7% са децата покрили показателите в норма. Това е показател, който е израз на усвоени форми за изразяване на положително отношение на детето към другите хора (близки и непознати), заучени под влияние на обучение, бележи най-висок процент на деца, които изостават в покриването му. Той е 38.1%.
До 40-тата седмица, около 10 месец децата стават чувствителни към оценките на другите за тях. 68.8% са децата, които се радват на похвала “Браво” преди 40-тата седмица. 14.6% са тези, които покриват този показател в норма около 40-тата седмица и 16.6%, които изостават. Общо 83.4% са децата, които до и в норма се повлияват от оценката на възрастен.
До 44-тата седмица за детето вече е достатъчно само да чуе името на познат човек, за да възникне у него положителна емоция. 69% от децата в ДМСГД са покрили показателя – Радва се при име на познат човек по-рано, около 40-тата седмица. 26.2% са тези покрили показателя в норма около 44-тата седмица и 4.8% изостават. Показателят за 11 месец е свързан с преживяване на неудоволствие от забрана. 48% от децата го покриват в норма, 44% по-рано около 44-тата седмица и едва 8% изостават. Последният показател, свързан с чувството на удовлетворение при изпълнение на поставената задача се покрива 76.2% в норма, 19% се покрива в норма и 4.8% по-късно.
~
Както се вижда от резултатите условията на институционална грижа повлияват по различен начин отделните показатели на развитие. Наблюдава се по-значително изоставане в развитието на моториката и говора и по-незначително в сензорно и емоционално развитие, като се има предвид, че изоставането в сензорно и емоционално развитие се повлиява силно от това на развитието на моториката и говора.
В първите няколко месеца процентът на децата, които покриват показателите в норма за развитието на моториката е значителен. След четвъртия месец ситуацията се променя и вече 78.6% от децата изостават. Това са периодите, в които децата се опитват да се обръщат от гръб по корем, да пълзят, да сядат самостоятелно и да се изправят до неподвижна опора. След 32-та седмица процентът на децата, които покриват показателите в норма бавно се покачва като до края на 1-та година достига до 67.7%. Говорното развитие също в значителна степен се повлиява от условията на институционална грижа. През целия период процентът на децата, които изостават в говорното развитие е между 32.4% и 76.1% като единствено през първия месец изостават само 8.2%. Сензорното и емоционално-социалното развитие показват много по-ниски проценти на децата, които изостават.
Условията на институционална грижа повлияват различно не само отделните показатели на развитие, но и развитието на отделното дете. Този факт се доказва от наличието на еднакви или сходни стимули за развитие от които децата се повлияват по различен начин и постигат различни резултати в развитието си. Поради това индивидуалните особености на детето също са фактор, който обяснява посочените по-горе резултати. Има деца, за които условията на институционална грижа се оказват недостатъчни, за да стимулират развитието им, както и такива, които въпреки тези условия се развиват в норма. Но индивидуалните особености не отричат ролята стимулите за развитие. Влияние върху развитието на децата оказва и работата в съответната институция. За това следва да се твърди, че изложените тук резултати се отнасят до децата, настанени в ДМСГД-Варна, които са били обект на настоящото изследване.

Благодаря за темата, изключително полезна!...