Ани, искам само да прегърна теб и Самуил и да ти дам малко кураж! Знам колко ти е трудно, но не можеш да се предаваш и отчайваш. За съжаление, имаш други приоритети сега. "Срещала" съм те в темата за ДЦП в бг-мамата, та няма какво ново полезно да ти кажа, ти очевидно много знаеш по темата.
Аз също имам дете с ДЦП, но при сина ми е 1 степен, най-слабата форма, десностранна хемипареза, в следствие на хипоксично-исхемична енцефалопатия след раждането. Сърцето не е засегнато, мозъчният оток беше преодолян до контролната ТФЕ на 1 месец, но лек двигателен дефицит ще си остане за цял живот. Минали сме през екипа на д-р Георгиева, после Литвиненко, клиниката на Чавдаров - първо само рехабилитация от 2м. възраст, после Монтесори, логопед и психолог, по-чести консултации с ортопед при Алексиев. Рехабилитационния комплекс го бях научила и изпълнявах сама поне по 5-6 пъти дневно, но при нас нямаше риск от гърчове, та беше възможно. Трябва консултация с невролог, преди да го правиш сама. Сега вече е на 4г. и е много по-лесно, защото вече е ясно, че интелектът е напълно съхранен, това позволява на детето да работи и самО (напр. да разбере и изпълни командата "стъпвай на цяло краче"), да се занимава с подходящ спорт. Проходи на 18-19 месеца, все още е по-нестабилен от връстниците, но се справя сам с всичко, даже се катери добре. Храни се и рисува с лява ръка, просто намира начини на компенсира дефицита си и да прави всичко сам. Ходи в масова ДГ. Аз никога не съм му показвала, че е различен, то и при тази степен на заболяването не е, така че и той няма такава представа за себе си.
От сърце се надявам Самуил да се развива поне така!