Според мен "нормални" сополи няма. Когато тръгне на градина или ясла има период на често боледуване, след това нещата придобиват нормален вид. В градината миналата седмица имахме 4 дечица с повръщане в групата и сигурно 7-8 с една хубава дълбока кашлица. Моника си държи фронта, аз нещо подкашлям и се опитвам да го пресека навреме.
Когато си я прибрах в петък, всичко бухаше а тя беше здрава, но драми от това никога не съм правила, докато веднъж ми я върнаха, защото била с червено гърло и като тръгнахме идващите майки ме гледаха ужасно злобно. Все едно съм я завела едва ли не с шарка. Поне на 5 трябваше да обясня, че и е червено гърлото, тоест "дъгичките"
и аз няма как да и светкам с фенерче всяка сутрин та да го знам. Прегледа при педиатърка наложи само приема на инфлуцит и лекарката докато и пишеше бележката роптаеше, защото при този наплив на болни деца и минимум по 20 в чакалнята, те и пращат дете с розови дъгички. Та с бележката на другия ден си бяхме на градина. Всеки си е прав за себе си. Майки на които децата им боледуват често бяха готови да ме линчуват и за розовите дъгички, а техните ги водят бухащи и сополиви, щото то вече си е хронично било и 3 дена ходят 5 не ходят. Та така и тази тема като всички останали, всеки си гледа неговото дупе и неговите интереси и всеки е прав за себе си. И периода с боледуването, както и със зъбите и с рева и стръшкането е преходен, трябва търпение доколкото е възможно.
Mini и на нас ни цапнаха диагноза АД заради три лишейчета по лицето. Не съм се връзвала особено. С балсама на доктор Тайс за който разбрах от вас тук(не помня точно от кого) изчистихме този АД.
Търпение и здрави нерви му е майката...
Вчера бяхме на гости на наши близки хора. Бабата на момичето е с рак на панкреаса. Лекарите и дават седмица две. Не мога да се свестя още. Бабата си е баба, но добреди месец тичаше и гледаше внуче. Сърцето ми се къса..