Силванченце, въздържах се, да се намеся в темата ти, но тази усмивка, която си пуснала, ме окуражи
С много болка следя, какво се случва с тебе, но от нещата, които пишеш напоследък в другите теми, ми се струва, че вече си посъбрала силици и изправяш поглед напред. Дано да е така!
Желая ти, и то много скоро, радостта така да изпълни душата ти, че да свие мъката в най-малкото ъгълче и никога повече, да не я пуска от там.
А за тази "психоложка" от поста на
mia88 ... нямам думи... Написаното е като статия в евтино женско списание.
Това ми стана любимо:
"Тя /жената/ е в борбена позиция и „запълва” себе си с личностно реализиране. Сякаш не оставя пространство да се развие и нещо друго. Въпросът е в това жената да се замисли и за тези аспекти."Разбирай: това, че сме работещи момичета, ни пречи да забременяваме и да износваме деца. Ако си седнем вкъщи, край печката, веднага ще станем "трудни"...
То цялото епистоларно излияние е в стил "само се успокойте и ще стане" - най-добрата психологична помощ, на която всички ние се радваме ежедневно
Добре, че не са това психолозите в България. И между тях има некадърници, но има и много свестни хора... като във всяка професия, впрочем...