Момичета, искам да помислите от следната гледна точка:
Представете си, че сте народен представител, член на здравна комисия, служител в МЗ или журналист. От една година слушате редовно, че са необходими промени, свързани с даряването на яйцеклетки. Чували сте, че има семейства, които се нуждаят от чужда яйцеклетка, за да имат дете. Понеже сте средностатистически консуматор на новини и нямате познат с ИЯР в съзнанието ви е останало някакво смътно убеждение, че в цялата тази работа има нещо гнило, че става въпрос за каприз, за черна търговия или всичко е свързано само с пари. Никога не сте виждали жена, която да признае, че мечтае да е майка, макар да не разполага вече със собствени яйцеклетки.
Бихте ли лобирали за правата на тези семейства, ако не вярвате, че те съществуват?
Бихте ли написали статия или предаване, ако няма кого да интервюирате?
Бихте ли инициирали промяна в закон, ако нито един ваш избирател не го е поискал лично?
Аз бих решила, че дори и да има наистина такива хора, те едва ли са повече от 5-6 души и усилията не си заслужават. Бих помислила, че ако някой наистина иска най-доброто за себе си, той би имал смелостта да го заяви. Не бих обърнала особено внимание на лекар, който ми разказва за проблема - ще реша, че го прави от комерсиален интерес. Не бих повярвала и на майка с две деца - ще реша, че няма никаква логика тя да защитава нечии чужди интереси, толкова далечни от нейните.
Така ще си помисля, ако съм средностатистически потребител на информация, а нашите управници са точно това в добрия смисъл.
Другият вариант е някой от нас да се престори, че има ИЯР. Няма да е прецедент. На протеста с празните бебешки колички знаете ли колко от присъстващите бяхме майки?
Над 80%!
Бъдете проактивни и управлявайте сами живота си. Излезте на светло, ние ще ви подкрепим!