Мили момичета,
Сигурно на повечето от вас, това което ще споделя като проблем, ще ви се стори незначимо, на фона на вашите терзания за осъществяване на най-голямата ви мечта, но мен много ме измъчва.
Нашето дългоочаквано бебче вече е факт :)Марти е на почти 5 месеца и първоначално трябваше да си го гледам поне до годинката. Но нещата се промениха и май ще ми се наложи да се завърна на работа след около месец, когато той ще е на 6 месеца. Добрата новина в случая е, че баща му ще се грижи за него - ще излезе по ''бащинство'' и моята работа ще приключва в 14.30, което ще ми позволява да прекарвам повече време с него. Имам намерение да продължавам да го кърмя докато мога, само ще заменя 2-3 хранения с кърма от шише.
Въпреки това, започват да ме налягат едни мисли, че не съм достатъчно добра майка, за да си оставя детенцето толкова мъничко - още бебе и толкова бленувано и очаквано. Сърцето ми се къса, като си помисля за завръщането в офиса и как ще отсъствам на най-важните моменти от първата годинка - пълзене, прохождане, първи думи и т.н. Чувствам се толкова виновна, а същевременно знам че го правя и за негово добро и за доброто на семейството....
Съжалявам ако съм ви отегчила, осъзнавам колко е маловажно всичко това, на фона на невъзможността да имаш бебе, но имах нужда да ''поговоря'' с някого