Постоянно си намираме разни неща със съпруга ми.Работим заедно и като трябва да се придвижим до някъде,пак заедно.Да си намираме дреболийки по улицата е едно от нещата,с които много се забавляваме.Намирали сме какво ли не:стъклени топчета,химикалки,монетки,интересни камъчета...Съпругът ми повече намира,но не много интересни за мен неща като пирон,гайка,болт... :wink:Днес намери шнола.От онези детските,пластмасова в розов цвят.Каза,че това късметче е за мен.Много я харесах
.
Радва ме,когато нещо неочаквано привлече вниманието ми,възприемам го като игра.Дори и да е черна котка,пак е игра.Забавлява ме,когато в живота влизат неща различни от рационалното.Става многопластово.Картинката става много по-цветна,наслагват се неочаквани шарки.
Ето и една случка от моите.Вървя по улицата.Горещ летен ден,ярко слънце.Роми мият улицата.Кола(водоноска) с големия маркуч и мощната струя вода.Човекът с маркуча рязко насочи нагоре струята и се образува дъга.Всички,които бяхме наоколо се спряхме да погледаме.Невероятна красота.Той също страхотно се забавляваше,направи го няколко пъти.Даже обърна струята перпендикулярно нагоре,образува се нещо като чадър над него и горе,пак дъга във вид на окръжност.Всички започнахме да ръкопляскаме.Един чудесен спектакъл,подарен ни от случайността.Юнг нарича такива събития синхроничност.Та нали постоянно се учим как се прави точно това,- да се настроим така,че да привлечем в случването един особен заряд.
kartiche,подкова още не съм намирала...А,между другото,къде е оная трева дето казваш,че си я скрила
(може и на лични)
.Желая ти много късмет!
