Държавата не е абстракция-държавата сме всички ние, които я обитаваме, управляваме, цапаме, крадем, поим с данъците си, населяваме с изстрадани и родени, за да страдат деца. Тя е отражение на преобладаващата прослойка в обществото. Просто у нас мнозинство имат безхаберните, крадливите, престъпните, нискоинтелигентните. И е логично да е така. От 1945г. насам - вече повече от 70 години най-интелигентните, работливите, предприемчивите, загрижените, отговорните се избиват, изселват или доброволно напускат, за да потърсят място, на което ще са сред себеподобни.
Затова и законите ни са такива, и Преходът ни не се състоя, и обществото ни е глухо и сляпо за страданието във всичките му форми. Затова и се избират такива управници, затова и журналистиката, която им служи вярно е такава- безмилстна, злокобно сеирджийска, неграмотна и неефективна. Затова и ние другите, различните, а и те- мнозинството, живеем във налудничав антиутопично- научно фантастично-ужасен филм с мирис на кървящо месо и боклучище.
Изходът? Твърдо вярвам е в гражданското общество, което започва на прага на дома- като видиш нещо нередно, не отминаваш псувайки, а започваш да ръчкаш съответните отговорни докато не предприемат нещо.
В случая може би да се спретне протест, да се напишат протестни писма до медиите, да направим седяща стачка пред социалното министерство с искане за създаване и прилагане на социални механизми за справяне с подобни диващини....Знам ли, нещо такова...