аз от време на време се присещам за някои неясноти относно раждането и май е време не само да се каня,а да питам тук
предстои ми второ раждане след почти 12 години от първото.сега си седя от време на време и си размишлявам: "много ме е страх.първия път мина добре.сигурно и този ще мине добре затова нетрябва толкова да ме е страх....да,ама сега съм не на 17,а на 29 години,в чужда страна и доста изолирана.не ходя на курсове по дишане (тук май всички ходят)и общо въето разчитам на природата,но една жена,кояато лежахме в патологична бременност първия път ми каза,че минат ли 10 години от едно раждане до друго то си става,като първо. Ужас**"
е това е въпроса ми-вярно ли е това твърдение? дали да се подготвям,като за първо раждане или да се броя с второ и следователно със шанс то да мине по-леко?

И аз четох такива мнения, че като минат много години от първото раждане, един вид губиш всички "ползи" от това, че раждаш за втори път. Да, ама не съм съвсем съгласна - все пак е нещо, през което вече си минала, дет се вика - поне знаеш какво да правиш. Според мен, в повечето случаи това ще те направи и по-спокойна и уверена в себе си, а от там - и ще улесни самото раждане.
Успех!

Какво им е на 29-те ти години? Нали не робуваме на клеймото "възрастна първескиня от 27 нагоре". Аз родих на 30 без разкъсвания и истерии, според израждащия "раждане за 6+". И каква подготовка имаш предвид? Това с дишането, как да ти кажа, намерил си някой ниша да си печели пари. Опитната акушерка ще ти покаже и демонстрира как да дишаш през отделните етапи от раждането, какво има да учиш предварително. Имах колежка, посещаваше такъв курс в София, е толкова бързо родила че нямала време да приложи придобитите знания от курса. Освен това ще раждаш в чужбина, бяла страна предполагам, където насилието над родилки, ако го има изобщо, е инцидентно, а не ежедневно като в нашата страна. На твое място бих опитала да се отпусна максимално и да извадя полза от това, че ми предстои второ "първо" раждане, та нали казваш че първото е минало лесно. А притесненията за вътория път винаги ще си ги имаме, независимо дали са минали 10 месеца или 10 години.
Пожелавам ти лека бременност до края с много положителни мисли, леко раждане и здраво бебе.

ами благодаря....общо взето тези мисли и на мен ми минават през главата,но това,че съм в чъжбина незнам все още към плюсовете или минусите да го добавя.честно казано като ви чета тук и сте си у дома малко завиждам. изживявате си бременността на роден език,а аз всичко на чуждия трябва да предъвквам и просто не е никак,ама никак същото.страх ме е дори от това,че съм в чужбина.аз в българия си родих при Ванчо-платения,дето му се носеше славата,че именно да стане лекар си е платил,но тук ми е тъмна индия.ако знаете с какъв зор се добрах до гинеколог....цели два месеца предварително ме записаха и най-после миналата седмица за пръв път ме видя лекар,а съм в четвърти месец вече.аз мислех даже върху варианта да си ида в българия да раждам,но се отхвърля,защото искам мъжа ми да бъде с мен на раждането.намирам за глупаво да гонят мъжете навън.заедно сме го направили,заедно сме в перипетийте до раждането и заедно трябва да посрещнем бебето на този свят.
и тук е момента и мястото да кажа,че съм се вманиачила по този форум.тук е единственото ми място да допълня празните места в знанията си с информация и да споделям с адекватни хора състоянието си,защото наистина съм съвсем сама (мъжа ми не е българин и няма и хабер от тези теми.той самия-милия сега си чете информаций на неговия майчин език в интернет,защото тук,където живеем и на двамата ни е чужбина).и да ви благодаря

Ако пречка да се върнеш в България за раждането е това, че мъжът ти не може да е до теб - то, помисли пак, защото НЕ е пречка. Може би не всички, но много болници позволяват присъствието на мъжа - лично аз не съм се интересувала от това, защото нямам намерение да го правя, но със сигурност е възможно.
Поздрави и успех!

ами не и само това....много трудно би станало.ние живеем тук постоянно,той работи на две места и няма никакво време....просто като мислих,мислих и прецених,че за да уредя да раждам в българия ще ми донесе повече перипетий и стрес отколкото да се примиря с факта,че тук трябва да го изтзрся и после да си го гледам по живо,по здраво....един вид ще премъча и тази точка от плана

марита, ти къде живееш, че ми стана странно? Хората ходят другаде да раждат, а не обратното по принцип. Една приятелка се вдигна чак до Щатите, за да роди първото си дете. Второто й дойде на бял свят в Австрия. Това са малко прекалени неща за мен при положение, че живееше по това време в България, но всеки си знае.

аз живея в швейцария и си имам особено мение за тукашната медицина.може би проблема ми е,че не съм с перфектен език,а точно сега искам да знам повече от подробности.вярвай ми никаква информация нямам.бях на видеозон и нито знам колко ми е голямо детето,нито обиколка на глава...абе нищо,освен,че всичко е наред.казах на личната ми лекарка (тя ми води ЖК,че до гинеколог не се добрах и ме праща само на ултразвук в еднка клиника) та каъах и,че имам абсолютно всеки ден ужасни гастритни ли,колитни ли...болки и остри при това,тя каза,че ще ми даде нещо,а после с еоказа,че не е написала в рецептата.наложи се сама да ги подканям да ми пишат рецепти за фолиева киселина *по/точно първия пзт на своя глава си купих),за витамини,за магнезий...абе имам чувството,че сама си водя консултацийте.е извинете ме,но това е ненормална история.слушам разкази и за раждания по европа (то май нема много разлика)...една жена не и пукали до последно мехура,та с еналожило сама да си го РАЗКЪСА (тази дума употреби)с пръсти и това става в англия.....така,че който е в българия и на мен м исе струва адски тъпо да пътува да ражда в чужбина.ето виждате аз искам обратното,ама ще си играя хорото,на което съм се хванала и ще чета тук пук дано Господ ме пази и мене,и детето ми.МНОГО МЕ Е СТРАХ

марита, че то за фолиевата не ти трябва рецепта. И в Швейцария със сигурност го продават свободно в аптеката.

За Англия не мога да коментирам, но съм чувала, че нещата са зле, ако човек няма частна застраховка.

Е, аз съм родила в чужбина и съм много доволна от този факт. При лекаря съм получавала час за същия ден, ако ми е било спешно (веднъж имах съмнения, че са ми изтекли водите и просто отидох и той ме прие). Но и аз съм попадала на некадърници (един уролог обясняваше на мъжа ми как имало малък шанс да забременея при положение, че във въпросната спермограма подвижността беше нула. То не ми трябва да съм доктор, че да ми е ясно, че това са пълни глупости.  ) Но гинекологът ми е лекарят, на когото мога да се доверя изцяло и който изтърпя параноята ми по време на цялата бременност. За раждането, отношението, лекарите и прочие няма да разказвам. Просто са на светлинни години от България. Ако ми се случи да забременея пак, дано да съм още тук и да раждам при същия лекар и в същата клиника. С доста колежки съм обсъждала, че това просто е невероятен късмет.

Имай предвид, че швейцарците трудно признават квалификация особено на лекар, трудно допускат чужденци, така че съм по-склонна да си мисля, че просто си попаднала на неподходящ лекар. Потърси друг! И съм чувала, че са големи националисти. Възможно е да се чувстват лично засегнати, че не говориш добре езика им и се опитваш да комуникираш с тях на английски. И мисля, че затова те е страх - че няма да разбереш какво ти казват и няма да можете да се разберете. Успокой се и ако имаш възможност, наблегни повече на езика в свободното си време!

Желая ти по-малко пропилени нерви и успех! Прочети из форума за изследванията, които трябва да се направят и ги изисквай, ако лекарят ти не те изпрати на тях.

мисля,че ми взеха кръв за генетичните изследвания.незнам защо не употреби думата "генетични",а каза даун...предполагам мисли,че в българия незнаем какво е генетика,но аз се сетих,че за това става дума :Dа за тези изследвания знам от една моя приятелка,която съвсем скоро роди,че се правят в края на първия триместър.взеха ми кръв и за обикновенните неща и вече дори знам,че съм с лека анемия и вземам желязо.мисля,че на моя етап това е достатъчно,но то стана току-що,защото идва от личната ми лекарка.тя ме подвзе..... аз може и да съм малко предубедена...незнам защо,но манталитета им не е като нашия (с плюсовете им и минусите) и понякога доста се изнервям,а може и да ме "тресат" хормоните стабилно.по принцип съм спокойна...доста спокойна личност.ти къде си раждала?

...една жена не и пукали до последно мехура,та с еналожило сама да си го РАЗКЪСА (тази дума употреби)с пръсти и това става в англия.....

Това са градски легенди, мила. Ако вярваш че това се е случило си обяснявам защо те е страх да раждаш в чужбина.Просто е смешно!

да...така е.няма формула...остава да се успокоявам,че ако видя,че неиздържам си слагам епидуралната и точка.аз по принцип и от нея ме е страх и мислех да я избегна,но.....що пък да се мъча.абе,каквото и да е знам,че няма д аумра...само да мине нормално и за мен,и за детенце.мерси момичета