Ели, всичко ще бъде наред , не се притеснявай. Каквото има да става - ще стане, ще се подредят нещата. 

Скоро си говорих с баба му на мъжа ми. Страхотна жена, почти 90 годишна.
Разказваше ми, как е раждала баща му...
...люта зима, 10 Декември ( всъщност 11, но тя се е мъчила целия ден и половината нощ от 10ти, затова решила така да го запише - на 10ти...иначе се е родил в 0.30 мин. ), сняг до кръста, на село - няма лекари, болници...само една баба акушерка. Тя - дребна жена, а бебето се е родило 6 кг.
Аз гледам с ококорени очи, представям си ситуацията...и я питам - е как така успя ?
А тя се смее - какво има да успявам, то бебето като тръгне - не те пита готов ли си, искаш ли, харесва ли ти...то тръгва да излиза и това е. А аз пак - е добре, а не те ли беше страх ? Тя ме гледа гледа със сини, смеещи се очи - от какво да ме е страх, знаех че всичко ще е наред...

Идеята ми е, че за мен, така е и в живота. Нещата се случват, без да питат...от нас остава да запазим спокойствие и увереност, че всичко ще се развие по най-добрият възможен начин.

Райса, абсолютно така е, само дето, аз и да не знам дали ще е наред, знам, че трябва да се направи и толкоз, каквото зависи от мен, пък има една луда част в мене дето казва, че всичко зависи от мен, така че...

колко е хубаво да имаме такива жени около нас, на мен много ми липсва, че не съм казала на бабите си (майка ми почина отдавна и само те останаха), но прецених, че ще им причиня ужасно много притеснения и на себе си нерви спестявам, щото поняко те не са толкова позитивни, но в наистина трудни моменти са незаменими.

затова пък ви намерих вас, чудно нали, само не казвайте, че казвам, че сте стари