Елфи, като начало се молиш това да не са мъжът ти и шефът ти, защото рисковете, които поемаш са по-големи и революционните мисли и действия могат да ти излязат през носа. В такъв случай благоразумието трябва да надделее.
Всеки останал случай е индивидуален и строго специфичен и няма общо решение, но има примерен модел на мислене, който обаче изключва чувството за хумор, на такива хора им е спестено и това чувство.
Аз понеже съм див балкански, зле възпитан Овен, та във всички останали случаи движа мисълта си по следната примерна схема, като начало:
1. Първата ми реакция е да му светна един, даже не мисля за ответната реакция, макар да съм сигурна, че само така се избиват най-лесно и завинаги неправилните от природата внушения.
2. После включвам на лицемерна мимикрия, внушена ми от нормите на обществото, и слушам, и кимам с усмивка, и се вживявам, и даже по инерция разсъждавам на глас, поддаквайки любезно-угоднически.
3. После, като стане ясно, че човекът ме игнорира и явно няма намерение да забележи присъствието ми, защото, докато уж се прави, че разговаря на глас с мен, то той разговаря с лехата от нарциси в задния си двор, даже нещо повече полива си нарцисите и същевременно на глас ми говори ли, говори нещо.
4. В този случай спирам да слушам и трескаво почвам да търся по лицето и другите видими части къде се намира бутонът му за спиране. Уловката е, че такива индивиди са създадени точно за това да тровят живота на останалите и природата плътно е замаскирала входа към бутона;нещо като ахилесовата пета, за която разбираш чак, когато психически си на ръба на последната си нервна криза, та ти е почти все едно за това откритие.
5. Така, бутон не се вижда. Преди всичко не се опитвай да го надприказваш, защото това ще отприщи всемирния потоп, от който за наша огромна изненада неговите нарциси ще оцелеят, ще ни надживеят и ще се смеят ехидно в жалките остатъци от физиономията ни.
6. Какво остава? С нещо конкретно и строго специфично за всеки трябва да се провокира, което означава, че трябва да изучиш много внимателно съперника си, т.е. да търсиш ахилесовата му пета.
7. Ето две смешни решения: може докато той се е разпалил, ти да поддържаш разговора с още въпроси и угодническо кимане, като това няма да го усъмни в нищо и тайно в джоба си или чантата да му звъннеш по телефона, ще му се наложи да го вдигне, а ти ще използваш момента да офейкаш.
8. Второто ми също толкова негодно предложение е да си носиш по два телефона в чантата и тайно да си позвъниш на себе си, като приемайки съобщението казваш, че спешно те викат някъде си, и докато отсреща се окопитат, трябва пак да духнеш с всичка сила.
9. Може да се опиташ и да го объркаш, като му кажеш на глас, че виждаш как градушка е паднала върху нарцисите му и той трябва да им се притече на помощ;това ще предизвика минута усилено напрягане, което трябва да използваш отново да се опиташ да духнеш от мястото на умиранието ти.
10. Ще мисля и за други.
