Дани, от това, което си написала в началния ти пост, смятам, че всички
и
са поставени съвсем уместно
Наистина, едно възможно обяснение е, че ако той е разсъждавал от идеята, че правите ин-витро, граничната сп-ма примерно не го притеснява, но все пак всеки от нас трябва да е психически подготвен, когато реши да прави ин-витро и да знае, че е направил всичко необходимо. Вие ще си решите дали да дадете шанс на инсеминациите преди това. А и преди ин-витро е добре да се направят някои изследвания, особено ако не се знае досега защо не се е получило (освен наличието на една тръба, което все пак не е тотална пречка за забременяване!).
Относно по-общия спор. Изцяло съм съгласна с мнението на Shygirl!
И отдавна си мисля, че някои момичета, които са много доволни от своя лекар, още повече са му много благодарни, изпитват сякаш морална необходимост да кажат някоя добра дума за него (дотук няма лошо
) но ми прави лошо впечатление, че не дават на околните да имат отрицателни впечатления и непременно държат да ги убедят, че са се объркали
Според мен това не е редно, а има още доста примери в "свежи" теми, например във форума за мъжкия стерилитет.
Аз си я харесвам примерно моята лекарка, но не изключвам възможността някой друг пък да не е доволен от нея. Така или иначе, няма лекар 100% от времето във форма и 100% безпогрешен, а и определено има си някаква специфика в общуването лекар-пациент, понякога се получава по-добре, понякога - не чак толкова.
Така че призовавам да уважаваме и тези мнения, нищо, че може да не съвпадат по никакъв начин с нашите и да касаят нашите "любими" лекари, ОК? Няма лошо да стане дискусия, както и Дани толерантно отговаря на бележките към нея, но да уважаваме чуждото мнение все пак!