В раздел "Общество" има подробен материал от Fussi, от мен и от други хора, съпричастни с проблема стерилитет. Ако не греша, от вторник до петък на адрес http://www.capital.bg/browse/index.php?broi=2006-07&rubr=obshtestv достъпът до статиите от новия брой на Капитал е свободен.

Видяхме, прочетохме, гордеем се с вас! За толкова кратък период от време - 2 телевизионни предавания и обширни публикации в сериозен вестник!  
Време е властимащите да обърнат внимание на проблема и да вземат адекватни мерки за неговото решаване.

Няма достъп до статията.

Няма достъп до статията.

Ами Мели е написала от вторник до петък, че има достъп

Така мисля - че от вторник до петък, в случая от 21 - ви до 24 - ти, статиите ще бъдат свободни. Но не съм сигурна. Аз лично си купих вестника още вчера. Оказва се, че това е първи брой от нов дизайн и подход на "Капитал" и броят в Пловдив на практика днес е доста трудно откриваем.

точно така е - интернет изданието на Капитал е достъпно за безплатно ползване само от вторник до петък в седмицата на излизане на броя.
преди и след този период е само за платени абонати.

А може ли да я копирате и да я пуснете тук, ако някой не успее да я прочете в безплатния отрязък от време?

В репродуктивната ни култура зее празнина

д-р Мариела Даскалова, зам.-председател на сдружение „Зачатие“, пред „Капитал“

Какви са причините за стерилитета? Какъв е процентът мъжки и какъв женски стерилитет?

- От стерилитет страдат около 10% от населението в репродуктивна възраст във всички страни. Причините могат да се разпределят приблизително така - една трета проблеми при мъжа, една трета проблеми при жената и една трета проблеми и при двамата.
И при двата пола имат значение телесната маса (както наднорменото тегло, така и поднорменото представляват сериозен здравословен проб­лем), пушенето, излагането на токсични вещества (например цветни метали), радиация, използването на наркотици, както и приемът на някои лекарства. И при двата пола съществуват имунологични причини за стерилитет.
При 20% от стерилните двойки проблемът остава неизяснен.

Към кого трябва да се обърнат хората, които искат да имат деца, а не могат?

- Стерилитетът е интердисциплинарен проблем, което налага работата в екип на много на брой специалисти - акушер-гинеколог, уролог, ендокринолог, ембриолог, микробиолог, имунолог, генетик, психолог и т.н. Такава констелация на специалисти не съществува на практика никъде в България. Пациентът обикновено попада при гинеколог, тъй като все още битува мнението, че за безплодието е виновна жената. Поради липсата на учебници, адекватно обучение и курсове по стерилитет повечето гинеколози не са подготвени за проблема и обичайно двойката губи по няколко години в лутане, ненужни изследвания и неправилно лечение. Допълнителен утежняващ фактор е липсата на тясна специалност андрология към специалността урология, т.е. у нас липсват специалисти, които да се занимават с мъжката полова система. Спермалният анализ като основно и ключово изследване не се поема от касата и се прави в огромната част от случаите от лаборанти и не по общоприетите критерии на СЗО. Това води до неправилно поставяне на диаг­нози, отлагане на лечението и превръщане на едно заболяване от остро в хронично, когато възможностите на медицината за подходяща намеса са изчерпани.

Какви видове лечение има у нас и колко струват, и поема ли НЗОК част от тях? Какви здравни услуги има у нас за превенция и помощ при стерилитет?

- При лечението на безплодието по-добри резултати у нас се получават при най-младата възрастова група (до 30 години). Около 57% от лекуваните от тази група забременяват и раждат. В някои случаи е лесно и не много скъпо, но при огромната част от двойките изисква дълго, упорито и скъпо лечение. Здравната каса поема само част от диагностичните и лечебните процедури. Основният пакет изследвания и лечение обаче остават извън полезрението на здравноосигурителния институт.
Макар формално една част от здравноосигурените лица да имат право на определени услуги, те не могат да ги получат заради това, че живеят в малки населени места с липса на съответните специалисти и подходящата апаратура.
По отношение превенцията на заболяванията и състоянията, водещи до стерилитет, ние се намираме в окаяно състояние. Като изключим епизодичните и хаотични кампании за предпазване от СПИН и незадоволителната работа с малцинствените групи за предпазване от бременност, аборт и раждане в ранна възраст, в област­та на репродуктивната ни култура съществува огромна празнина. Липсата на източници на информация за причините, видовете и профилактиката на стерилитета, липсата на адекватно обучение на децата в училищна възраст, както и невежеството на родителите рефлектират в драматични случаи на задържани и некоригирани с години тестиси, тежки и нелекувани инфекции, забавяне на посещението при лекар и отлагане на диагнозата и лечението до състояние на невъзможност за излекуване.

Води ли се статистика за стерилитета, за успеваемостта на лечението му?

- Не.

Има ли нещо срамно в това да си признае човек, че не може да има деца, и да потърси помощ по ваши наблюдения? За мъжете или за жените е по-тежко?

- Колкото и добри качества да има българският мъж, по отношение на репродуктивното си здраве той се намира в дълбока безпросветна тъма. Той смята, че имайки ерекция и еякулация, това автоматично го прави потенциален баща с добра оплодителна способност. Просветителската работа в тази насока ще отнеме десетилетия, повече принуждавайки, отколкото ограмотявайки мъжа да погледне на репродуктивните си проб­леми, без да ги свързва със сексуалната си мощ.
Това атавистично отъждествяване на секс и репродукция вероятно ще е водещият проблем в следващите години по отношение на мъжкия стерилитет. Това е и основната причина, поради която мъжът в двойката категорично отказва да приема, че е болен, отказва да се изследва и лекува.

Има ли държавна политика по проблема?

- Няма сериозна (никаква) база данни по отношение броя на двойките и разпределението им по райони, по възраст, по причини, по дълготрайност на стерилитета, по похарчени пари, по неправилно поставени диагнози и неправилно лечение и т.н., не се диспансеризират (а липсата на база данни води до неправилни решения и пропускане на шансовете за адекватна реакция от страна на ангажираните с проблема институции).
Няма изработена национална програма по въпросите на стерилитета, нито стратегия, нито някакво сериозно виждане, нито ангажимент от страна на отговорните за това институции.

СТАТИЯТА НА ФАНИ ВЪВ В. КАПИТАЛ

За демографията като тас кебап
Фани ДАВИДОВА

„Пеше, ти откак научи тая чужда дума индустриализация, се влюби в нея като в тас кебап!“
Тази реплика от култовия филм „Щурец в ухото“ прекосява главата ми всеки път, когато политици, историци и всякакви светила се затюхкат пред медиите, че нацията ни е на изчезване, а България е изправена пред демографски срив.
Със сигурност мога да кажа, че „демографската криза“ у нас се превърна в новия обществен тас кебап.
И освен че ме досмешава, когато правя въпросната кулинарна аналогия, всеки път ми притреперва под лъжичката, защото аз съм част от статистиката, според която

270 хиляди семейства у нас са стерилни

(според данни на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). Ако добре мога да смятам, това означава, че 540 хиляди българи искат, но по здравословни причини не могат да имат деца. И за огромно съжаление се оказва, че тези 540 хиляди българи нямат място в обществения дебат, свързан с демографията. Защото досега никой публично не е направил връзка между демографската криза и проблемите на стерилитета.
От обещанията за планове, стратегии и концепции за увеличаване на населението на България човек може да заключи, че наистина се предприемат реални мерки за справяне с тези проблеми. Какво на практика обаче се случва в живия живот. От 5 години аз и моят съпруг сме в числото на споменатите 270 хиляди двойки, които искат, но не могат да имат деца. Следейки дебата за демографската криза по медиите, нито веднъж не чух проблемът стерилитет да се обсъжда сериозно във връзка със страховитата демографска криза.
Ето защо, чудейки се за причините за тази статистическа дупка, подадох заявления за достъп до обществена информация до Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и до Националния център за здравна информация (НЦЗИ). Исках да разбера каква е статистиката (и през ум не ми минаваше, че не се води такава), свързана с проблемите на стерилитета в България.
Попитах НЗОК какъв е общият отчет и каква е статистиката за успеваемостта на лечението по програмата на НЗОК за лечение на безплодие при жената. Тази програма съществува от една година и по нея за 2005 г. безплатни лекарства за лечение по in vitro метод получиха 1260 жени.
Въпросите ми към НЦЗИ бяха следните: Водят ли се статистики, свързани с проблемите на стерилитета в България. Ако да - какви са те. Водят ли се статистики, свързани с асистираната репродукция. Например - разполагате ли с официални данни за:

брой на стерилните двойки в България
брой на двойките, използвали методите на асистирана репродукция, както и разбивка по методи
информация за успеваемостта на различните методи асистирана репродукция
причини на стерилитета - проценти на мъжкия/женския фактор.

Помолих, ако НЦЗИ не разполага с подобна информация, да ме насочи към коя институция, която събира и обработва подобна информация, да се обърна.
Отговорите и от двете институции бяха смайващи:
1. НЗОК не провежда контрол върху ефекта на лечението по въпросната прог­рама. Иначе казано, касата отпуска безплатните лекарства, но за това как са употребени и какъв е ефектът от програмата информация няма.
2. От НЦЗИ ми отговориха, че доста са се потрудили, за да се опитат да намерят поне частична официална информация по въп­росите, които съм поставила, но за съжаление няма държавна институция, която да събира или обработва подобна информация.
Така получих официално потвърждение на съмнението ми, че половин милион българи, които искат, но не могат да имат деца, са очевидно толкова незначителни за обществото, че никой изобщо не събира никаква официална информация за тях. Хората, които искат, но не могат да имат деца,
Очевидно не са проблем на държавата

Те са извън всякакви статистики, извън общественото внимание, извън демографския проблем.
През януари беше представена разработената от Българската академия на науките (БАН) Национална стратегия за демографско развитие на България в периода до 2020 г. Документът бе обсъден на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Изнесените в печата данни от док­лада говорят, че от 1989 г. насам България има отрицателен естествен прираст. За последните 15 години населението е намаляло с около 1.3 милиона души. По данни на Националния статистически институт българите намаляват годишно с около 45 хиляди души. Причините за това се фокусират само върху ниските доходи на българите, насилието в училище, желанието за емиграция на младите хора. В изследването очевидно не са намерили място хората с проблем с репродукцията. И как да намерят място - за тях никой никога не е водил статистика.
Водена е обаче статистика за причините, според които българката не желае да ражда. При представянето на доклада на БАН в печата бяха изтъкнати мотивите на жителите на новопазарското село Беджене да не раждат деца. Изключително интересно!
На никого не му е хрумнало обаче да попита жените, посещаващи който и да било център по репродуктивна медицина, за мотивите им да минават през ада, но да имат собствено дете.
В заключение от БАН предлагат да се създаде отделна институция - с ранг на агенция или дори на министерство, която да провежда демографската политика у нас. Аз обаче предлагам да са две нови институции - за всеки случай. Нали трябва да се изследват още Нови хан, Злокучане и други такива болезнени демографски точки, в които хората не щат да раждат. Не щат и това си е! А пък данъкоплатците ще плащат за издръжката на тези нови институции, тъй щото демографският проблем не е шега работа.
Може и по-прости неща да се свършат. С наличния ресурс и без допълнителни средства. Например може и сега съществуващият НЦЗИ да започне да събира данни за стерилитета у нас. Личните лекари могат спокойно да започнат да регистрират хората с такива проблеми, които така и така се обръщат към тях. Без никакви нови допълнителни средства НЗОК и НЦЗИ могат просто да започнат да описват случаите на проблемно забременяване у нас, както и причините за това. А видят ли се причините, може би ще могат да се предприемат някакви мерки в тази посока.
Не знам как се чувстват останалите 539 999 българи, които искат, но не могат да имат деца. Но аз се чувствам зле. Извадена от статистиката, извадена от проблема, невидима.

И двете статии са страхотни. Дано някой да им обърне внимание, освен нас!

ТРЕТАТА СТАТИЯ В ДНЕШНИЯ КАПИТАЛ:


Щъркел с епруветка

В България борбата с безплодието е не само медицински проблем

Николета ПОПКОСТАДИНОВА

Демографската ситуация днес в България се определя като криза. Причините са:

значително намаляване на общия брой на населението (с 550 хиляди души между последните две преброявания)
ускореното му застаряване
трайно намаляване на раждаемостта
висока обща смъртност
влошаване на здравния статус и образователната структура.

България не е изключение от демографските процеси на Стария континент - подобни тенденции се наблюдават в повечето европейски страни. Но у нас те се характеризират с екстремни равнища. Често като основни виновници за демографската криза се сочат „младите“, които не искат да раждат или отлагат това във времето заради икономически или социални причини. Същевременно в страната има 270 000 (по данни на Фонда за народонаселение към ООН) двойки с увредено репродуктивно здраве, в резултат на което не могат да бъдат родители. А имат желание. Това означава 270 000 неродени бебета на фона на 70 433 родени през 2004 г. (данните са от Националния статистически институт (НСИ). И въпреки това „Капитал“ откри, че липсва каквато и да било държавна политика по въпроса на безплодието.
От три години са женени, а още си нямат деца“, чувах да мърморят съседките на автобусната спирка сут­рин, като чаках рейса за работа“, разказва Теодора от Благоевград. „А ти знаеш ли, че още толкова са живели преди това заедно“, продължавали да сипват сол в раната чуждите жени. После си купила кола на старо и все по-рядко й се налагало да ги среща. Но тогава в оркестъра на общественото порицание се включила и майка й. „Всички в семейството прекрасно знаехме, че много трудно мога да зачена, и като минах 30 години, тя започна да ме пришпорва дали ще мога да износя детето, АКО зачена“, спомня си Теодора. Добавя, че тя и съпругът й съвсем не са бързали, но натискът отвън е станал нетърпим и са потърсили помощ в ин витро център в София. „Не че не искахме дете, но повече от всичко искахме

Да ни оставят на мира

и да млъкнат“, обобщава Теодора.
Идеята за родителството до такава степен е приета като етап от естествения път на развитие на една личност, че неслучването му се мисли като осакатяване или недъг. Юлия Панайотова, от научен център „Психология и здраве“, казва, че колкото по-патриархална е една страна и нравите в нея, толкова по-травматично е преживяването на безплодието. Добавя, че в по-малките и изолирани населени места още по-трудно се мисли и говори за проблема. На базата на интервюта, проведени от нея през 2002 г. в център за репродуктивна медицина, тя вижда нормата в България така: „Семейството или двойката трябва да има деца.“ Панайотова разказва: „Задавах въп­роса познавате ли хора, които не искат да имат деца. Получавах един-единствен отговор - как така!!! До такава степен е майчинството е прието за неизменна част от женската природа, че дори мисълта то да не се осъществи е болезнена.“
Оказва се, че в България след поставяне на присъдата стерилитет човек трябва да преодолее не само соченето с пръст на улицата и напрежението в семейството, но и

Липсата на държавна политика

за борба с проблема. У нас няма съответните сериозни проучвания в тази насока. Те са еднократни. А интерес има. Косвен показател е посещаемостта на сайта на сдружение „Зачатие“, неправителствена организация за подкрепа и информация сред безплодните двойки - над 7000 уникални посещения дневно, както и регистрираните над 9500 потребители на овулационния календар в същия сайт.
Единственото известно засега изследване е от 2003 г. и е проведено от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве и Българското дружество по акушерство и гинекология в България по поръчка на Фонда за народонаселение към ООН. У нас има 270 000 двойки, които искат да имат деца, но не могат. Проучванията показват, че около 30% от лекуваните с първичен и вторичен стерилитет раждат успешно. Навсякъде по света асистираните репродуктивни технологии (АРТ) са се превърнали в система за помощ на обществото. Д-р Явор Владимиров, специалист по акушерство-гинекология и репродуктивна ендокринология в Център по репродуктивна медицина и оплождане ин витро “София”, казва, че в Европа от 2% до 6% от родените деца са след лечение ин витро. „Например в Израел се финансират до два опита, а в старите европейски държави от три до шест се поемат от здравните каси“, разказва той. А в страните от нашия регион като Полша, Словения и Гърция опитите, които се покриват от здравните каси, са обикновено до 3 според Панайотова. Как стоят нещата у нас?
През 2005 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) стартира Програма за лечение на безплодието при жената. „Само по себе си името е спорно, защото вече дори и в България е ясно, че проблемите на безплодието не са само на жената“, коментира Панайотова. Според д-р Владимиров в последните години процентът мъжки стерилитет започва да надвишава този при жените заради стреса, химикализацията на околната среда, тютюнопушенето... разбира се, не само в България. Той цитира изследване, проведено в 5 европейски държави (Франция, Холандия, Италия, Англия и Дания), което сравнява стандартните параметри на спермограмата преди 40 години и сега при мъже донаборници до 20 години. Оказва се, че броят на сперматозоидите е намалял наполовина. Логично изниква въпросът как да процедират двойките, при които причините за стерилитет са само у мъжа или у двамата.

На час по лъжичка

В Програмата за лечение на безплодието при жената през 2005 г. са се включили 1000 жени, като НЗОК е спряла да приема документи още в средата на годината по думи на Панайотова. Числото е изключително малко, съпоставено с 270-те хиляди безплодни двойки в страната. Но е някакво начало. НЗОК поема медикаментите за стимулиране преди процедурата ин витро, а самата тя се заплаща от участничките в програмата. Целият курс на подобно лечение излиза между 3000 и 5000 лв. по думите на д-р Владимиров в зависимост от редица показатели като тип на стерилитета, възраст на пациентите и метода на лечение. По груби сметки това означава, че участничките в програмата трябва да поемат средно по 2000 лв.
Що се отнася до резултатите от програмата, отново няма нито статистика, нито обратна връзка. Д-р Галя Кондева - началник-отдел „Лекарствена и медицинска експертиза“ в НЗОК, каза за „Капитал“, че от 11 центъра по репродуктивна медицина са подали информация за 288 бременности и 3 раждания. В началото на годината управителният съвет на НЗОК реши, че в програмата за 2006 г. могат да се включат само жени, които преди това не са участвали в нея. Според експерти правото само на един опит е несправедливо и недостатъчно, защото е доказано, че до третия опит вероятността за зачеване нараства. Още не е ясен и броят пациентки, които ще могат да се включат в прог­рамата тази година.

А при мъжете?

Излиза, че при тях диагнозата стерилитет е още по-голямо психологическо бреме, отколкото при жените. След приключване на фазата с интервюта на жени как преживяват проблема безплодие научен център „Психология и здраве“ решава да направи аналогично изследване при мъжете. Провели са не повече от три интервюта по думите на Панайотова. Докато доброволките са говорили открито и свободно, след като са откликвали на обяви и материали, оставени в кабинети за репродуктивно здраве, нито един мъж не се е отзовал. Самите лекари са били скептични, че центърът ще успее да събере каквато и да било информация от мъжете, разказва Юлия Панайотова. Тя продължава: „Много трудно беше да бъде видян мъж в такава клиника допреди няколко години. Те много плахо пристъпваха, когато трябваше да дадат материал или когато се очакваше някакво конкретно действие като подкрепа за своите партньорки, те бяха просто невидими. По мое мнение тези неща се променят, макар и бавно и трудно.“ Мнението на Фани Давидова (жена, засегната от проблема, чиято статия публикуваме в този брой) е, че държавната политика и самото общество е поставило мъжкия стерилитет извън сферата на този проблем. Д-р Даскалова е още по-крайна: „Държавата е изоставила мъжете. Няма андрология, специалистите за тяхната диагностика са твърде малко.“
Дори когато двойката има финансовата възможност да се подложи на лечение чрез ин витро, остават неразработени психологическите и етическите страни на въпроса безплодие у нас. Докато Фондът за народонаселението говори за проблеми, свързани със самочувствието на безплодната двойка и нейните връзки с обществото, за по-изразена степен на емоционална лабилност, неврози и ниска адаптивност, Панайотова разказва за изненадата на жените по време на интервютата, че изобщо някой се интересува как психически те преживяват този процес. Тя добавя: „За мен беше стряскащо колко лесно говорят за медицинската история, знаят чудесно през какви етапи са преминали, познават механизмите на тялото си, но на въпроса как се чувствахте в даден момент нямаше ясен отговор. Проблемът е страшно медикализиран в България и се преживява като такъв, а не е. В много случаи психологичната помощ е даже по-полезна или трябва да се комбинира с медицинската. Често интервютата, които провеждах­ме, се превръщаха в отдушник.“

Липсата на информация

е друго препятствие в борбата със стерилитета. Панайотова описва етническа туркиня на 40 години от село до границата с Турция, която по собствена инициатива без рецепта и консултация със специалисти години наред взимала хапчета и отвари с едничкото желание да зачене. Чула какво на кого помогнало, купувала от аптеката различни медикаменти и ги приемала в продължение на две години. И до днес няма деца, но по думите на Панайотова изглежда като бабичка, няма нито коса, нито зъби.
Вероятно такъв е видът и на Йоци (Oetzi) - праисторически човек, стоял замразен в ледник в продължение на 5300 г., открит в италианските Алпи през 1991 г. Учените установяват, че и той е страдал от стерилитет. Но докато на него това му носи популярност, стерилитетът днес у нас все още е клеймо.
С което всеки се бори сам.

Любопитни факти

Ин витро техниката е приложена за първи път в Обединеното кралство от д-р Патрик Стептоу и д-р Робърт Едуардс. Тяхното първо „бебе в епруветка“ е Луис Браун, роден на 25 юли 1978 г. след напрегнат дебат за безопасността и морала на процедурата.
В САЩ първото ин витро бебе е Джорджана Сийгър-Джонс, родена през 1981 г. в Норфолк, Вирджиния. До 2005 г. 1%, или 115 000, от всички деца там са заченати по този метод.
В Европа почти 5% от новородените бебета до 2005 г. са дошли на бял свят след лечение чрез метода ин витро.
Първото българско „бебе в епруветка“ Илияна е родена в началото на 1988 г. с помощта на доц. д-р Илия Ватев. Оттогава у нас са се родили около 1000 бебета, заченати по този начин (въпреки че няма точна статистика, тъй като понякога пациентките не желаят да огласят факта, че са подлагани на такава терапия, и я запазват в тайна).
Успевамостта при метода ин витро за зачеване е средно 20-30%, като основни фактори са възрастта на пациентите, качеството на генетичния материал, продължителността на безплодието и медицинската експертиза.

Възможни стъпки

Без намесата на държавата и отговорните институции проблемът стерилитет ще се задълбочава. Според сдружение „Зачатие“ важни стъпки в правилната посока биха били:
Създаването на кабинети по репродуктивно здраве, които осигуряват достъп до акушер-гинеколог, уролог (андролог) и психолог в големите градове на страната.
Приоритетно ограмотяване на мъжете за причините за безплодието, за да се диагностицира и лекува своевременно все по-нарастващият мъжки стерилитет.
Информиране на обществото с идеята, че негативните обществени нагласи към безплодната двойка трябва да се променят, както и разработване на дългосрочна програма за справяне с психологическите проблеми на стерилните двойки.
Широк публичен дебат за включване на клинични пътеки за диагностика и лечение на стерилитет и коригиране на наличните, но доказано неефективни пътеки.
Обсъждане на законовите норми по осиновяване и на бюрократичните спънки по процедурата, както и намиране на пътища за облекчаването й.
 


Речник

Стерилитет - безплодие, невъзможност да се създаде потомство (използван най-вече за растения и животни)
Инфертилитет - неспособността по естествен начин да се забременее или загуба на плода поради невъзможност да бъде доизносена бременността, докато плодът стане жизнеспособен
Първично безплодие - невъзможността за забременяване независимо от начина на водене на полов живот в течение на две години
Вторично безплодие - жената е забременявала в миналото, но след това е станала неспособна отново да забременее независимо от условията, съществуващи за настъпване на бременността, в течение на две години

Статиите са чудесни, поздравявам трудилите се върху тях, както и вестник "Капитал"

Много благодаря на Карина, че копира статиите тук, за да могат повечко хора да прочетат!
Дълбоко благодаря на Мели, Фани и на Капитал, разбира се!

Браво, статията на Фани е страхотна, както и интервюто с Мели

Страхотни сте момичета!!!!
Гордеем се с ВАС и ви обичаме много!

Аз искам само да кажа, че се радвам, че ви има, че сте страхотни хора и че ви БЛАГОДАРЯ, защото ако ви нямаше още щях да се лутам в тъмното

Б Л А Г О Д А Р Я!