Благодаря ви момичета!
Надежда трябва да има, трябва да вярвам, че щом съм забременяла два пъти пак ще стане. И отново да усетя онова гъделичкане в коремчето от движенията на малкото човече. Искам да го усетя, страшно много ми липсва.
Опитвам се да бъда оптимист, но толкова ме е страх, че ще чакам дълго, че ще се сблъсквам с неуспеха. А сега, след като усетих и какво е да расте живот в мене, желанието за дете сякаш е още по-силно...Бях толколкова близо до щастливия миг.
S A R A , биопсията на матката се прави за да са сигурни, че няма остатъчна инфекция след аборта. При първия аборт след като си била 1 седмица с разкритие е много вероятно тогава да се е получила инфекцията. Миличка, тук също за да се установи цервикална недостатъчност чакат да се случи няколко пъти. Докато не се установи разкритие никой не предприема серклаж, дори някои доктори го отхвърлят, казват, че бил остарял метод. При моя серкалж миналата година в 20г.с., който бе направен по спешност също(казва се на топло) спукаха мехура и всичко приключи. Принципно серклажи направени по този начин 90% са неуспешни.
Цервикалния ми канал в 13г.с когато ми направиха серклажа сега, с втората бременност беше 3.8мм, затворен и по думите на доктора, манипулацията е направена идеално. Каза, че мога да излизам на кафе, на почивка да ходя, само да не съм дигала щайги с домати
Е аз лежах...никъде не излизах, пазех леглото и пак не помогна. Сега все по-често си мисля, за серклажа който ми предложиха в Торонто. Казаха, че се прави само в университетската им болница Монт Синай, никъде другаде. Тук в Бг не се практикува. Той бил нов метод и доста по-надежден от обикновения. Доколкото разбирам на теб също са ти предложили този метод. Интересува ме дали ти обясниха как точно се поставя и какво представлява. Аз доколкото разбрах от доктора там се прави с лапароскопия. Също, ако не дай си Боже се наложи абразио до критичната 12г.с. тогава какво следва, как се извършва? А това, че недостатъка му е раждане със секцио, ако стигна до там.... с песен ще отида.
Силни прегръдки!
ketti , съжалявам, мила, че и ти е трябвало да преживееш тази нечовешка болка. Прегръщам те!