Чудесно, радвам се, че ловнорибарските емоции на съпругите тук са само положителни.

Нямам аз нищо против да ходи и да риболовува (щото съм против лова на дивеч), да медитира... Само да е риба, де, и после сам да си я чисти!

Ние пък и двамата си имаме въдици,е неговите са 2 ,но винаги ходим заедно,на мен ми е голяма тръпка,пък и хващам не си поплювам,може таранки да е но винаги съм по-напред от мъжете,те нанизали едни царевици и цял ден си чакат шараните,пък аз слагам червейчета и карам на таранки,ама риба си е какво,после всички ядат нищо че ми се смеят.

Аз съм ловнорибарска дъщеря, щото сме в една фирма с баща ми, да не казвам че ми е шеф и какво да ви кажа, изчезват все тия шефове двамата, щото и майка ми и тя с голям мерак ходи да лови. Та да не казвам, че всяка седмица ме зарязват да бачкам сама, заради пустата му риба. Ама то няма лошо, ама не може един човек да върши работата на трима  . Пък и с цялото си нахалство си изключват и телефоните, щото ловят през ноща и купонясват, а сутринта им се спи, точно когато на мен ми трябват. Е това естествено не се казва, тяхната версия е, че все нямало сигнал точно в този момент, ама се чудя как всеки път след 10-11 часа изведнъж сигнала идва . Много странна работа. та последния път се ядосах и щат не щат взеха и зетя и щерката, къде ще ходят. Е зетя добре, разпали барбекюто, стъкми вечерята, голям кеф, ама щерката през 5 минути пискаше, че не може да пипа червей да и ги наденат на кукичката и като някой хванеше рибки, все бяха малки и ги пускаше обратно.
Та така. вече не ме щат

Аз съм ловнорибарска дъщеря, щото сме в една фирма с баща ми, да не казвам че ми е шеф

     И аз съм така,с тази разлика че обожавам риболова и природата.Като имам възможност за разходка из полята и горите ,не можеш да ме изкушиш нито с магазини,нито с нищо.Проблемът е,че мъжът ми и той много се зариби,а и е тренирал спортна стрелба.В началото ходихме всички дружно на лов и риболов,но от както моя се запали все няма място за мен я в джипката,я в лодката     .Само че и аз не си оставям магарето в калта,ако за мен няма място и мъжлето не ходи,защото после не му говоря с дни ,а и баща ми здравата го отнася.     
  Иначе моя баща не ходи с преспиване вече.Ходил е два пъти и са спяли в някакви хижи с кучетата на куп.Вторият път се прибра пълен с бълхи и тва му беше лова с преспиване    ,а той каквато е кокона,все да му е чисто, напарфюмирано,все се кипри....голям майтап падна    .Прибра се целия нахапан,като пребито куче и му идваше да си изгори дрехите 

[/b]ХИ ХИ Хи ша падна вече от смях таз тема къде се беше дянала,че досега не съм я видяла
ООО, мен ми е много гот,мъжо като е за риба,на лов ходе рядко с приятели,щото го играе куче/не е легален/,педимно зимата и пролетта за пъдпъдъци.Понякога ходя с него за риба,особено като вземем и барбекюто,ама в повечето случай се кефю че имам време за себе си, ,
Нямам нищо против да ходи,така и той релаксира и като се върне скача отгореми,бил се затъжил......

Някъде се беше загубило цитатчето ми

Аз едно време се бях учила да ловя риба,ама бях ходила 2-3 пъти и то преди 18 години.Тая година се хванахме с мъжо,брат му,жена му,дъщеря им и гаджето й и бум в лодката и в езерото да рибарстваме.Претръпнах и се научих да слагам червеите на куката ,макар вътрешно все още да ме е гнус.И започнахмееее.Аз първият път като хвърлих и по едно време плувката ми се скри.Дърпам,бре нещо тежко ще да е.То се оказа изгнило дърво с разни треви и водна растителност.Вторият път викам да знаете в тая жега рибата се крие под дърветата.И хвърлям аз ,ама пусти замах и дето не си знам силата,паркирах си кукичката на 5-6 метра височина на единият от клоните на дървото.Ех още 2ма запалени рибари с повече опит от мен направиха същото,та поне се срамих дълго заради случилото се.Третият път хванах една пъстърва- при това първата риба от дружинката.После племеницата как замахна какво прави не знам,ама шапката ми увисна на въдицата й.И накрая моята забивка беше най-голямата-закачих с куката шортите на гаджето й -на около см от левият му тестис.Баща й ме изгледа насмешливо и ме помоли следващият път да бъда по-точна,щото гаджето й е направило вече 2 деца,а не иска и дума да споменава за женитба.Както и да е.Той повече никога не дойде в мое присъствие на риболов,ама баща й му го уплашил с мене,че съм много точна на стрелба и риболов и това моето било само "предупреждение" .Е не знам от това ли или нещо друго,ама 4 месеца по-късно се ожениха.
Иначе продължихме да ходим на риболов,ама не е имало повече такива интересни случаи.Само дето все още не мога да претръпна да слагам скакалци на кукичката....

Приемам, и още как. Даже и аз се вписвам понякога /стига да не е зима и -20 градуса на лед на някой язовир/. Обожавам реки, езера, язовири и всичко природно. Невероятно успокояващо ми действа и след такъв ден се чувствам нов човек. То при нас риболовът често се превръща в пикник с много скара-бира, а рибата я пускаме обратно живичка да си плава и да има за следващия път...