Вчера ви писах какво ми се случи. Май направих много ранен спонтанен аборт. Моят мъж много иска да имаме дете и като разбра за това откачи. Сега не иска да си говори с мен. Като се прибрах не ме успокои, не ме попита добре ли съм, и започна да ми обяснява неща които са ми ясни - да спра цигарите и т.н. (не съм пушила от както разбрах, че има нещо)
Той не ми го каза направо, но май ми е сърдит за това, че не успях да задържа бебето. Нормално ли е това? И другите мъже ли правят така? Чувствам се ужасно.

То, мила, "нормални" реакции май няма. Разбирам, че ти и партньорът ти сте много млади...Обикнвено мъжете са по-лабилни от нас...
Съветът ми е: дай му малко време да се успокои (и на него му е дошло като шок).
...и виж как ще се развият нещата. Надявам се да те гушне и да си изясните всичко. Знам, че ти е тежко и боли, но и при него е така и не знае коя е "вярната" реакция, може да е по-действен и наистина да се опитва да намери верният път към успешна нова бременност и дефакто да не разбира, че с тези си съвети направо те убива.

Съжалявам за това, което и ти е трябвало да изживееш. Хората са различни, реакциите им също, но е хубаво да се подкрепяте в такива моменти. Не бива да се търси причина у някого при една желана бременост. Трябва да намерите път един към друг и да си вярвате.

Ами аз имам два спонтанни аборта. Първият в 11 седмица. Бях с кървене от началото. Обиколихме много лекари, като най-накрая попаднахме на относително добър. Приятелят ми беше на всеки преглед с мен. И тъкмо спрях да се притеснявам и направих кръвоизлив. Изхвърлих плода малко преди да ме абразират. Плакахме заедно.

Втория път още преди закъснението на менструацията, се появи зацапване. После прерасна в многобройни кръвоизливи и влезох в болница. Пак той всеки ден беше при  мен и всеки ден ми готвеше, защото храната в МД е ужасна. Сменяше ми спалното бельо, переше, гладеше и носеше чистичко. Така изкарах три седмици в напразни надежди. Пак плакахме.

Третият път реших, че ще лежа, но вкъщи. Пак кръвоизлизи, но с по-силна терапия за задържане и лежане нон стоп. Приятелят ми готвеше, чистеше, переше, гладеше. Така изкарах 2 месеца. А 7 месеца по-късно пак плакахме - този път от радост, когато се роди дъщеря ни.

Това е моят опит. Да си призная, аз чак след втория аборт отказах цигарите.  А за твоя партньор мисля, че по-скоро е объркан. Надали обвинява теб. Успех!

Съжалявам за преживяното от теб! Знам до болка през какво преминаваш в момента и те разбирам идеално! Моя мъж мен ме подкрепи когато загубихме бебето и плака редом с  мен. Но му трябваше време, за да приеме това, което ставаше. Но всичко лека полека отминава и болката става все по-слаба, но я има. И сега, повече от година след аборта, мен все още ме боли! Но гледам напред и се радвам, че моето съкровище е до мен и ме разбира и подкрепя!
Съветът ми е към теб, дай му малко време, защото мъжете имат по-лабилна психика от нас и въпреки че им казваме силния пол, то те в действителност са слабия.
Така че гледай напред, чудото ще стане пак 

Миличка съжалявам за случилото се. По скоро е уплашен и още не може да осъзнае какво е станало. Дай му малко време и седнете да поговорите. Дано нямате повече проблеми. 

Когато една бременност е желана, а се е случил спонтанен аборт - виновни няма. Ти не можеш да заповядваш на организма си. Има толкова много причини да се получи - от некачествен сперматозоид, до генетична малформация. Приемете го двамата като малшанс и вървете напред! Говорете, без говорене нищо няма да постигнете. Дайте си малко време и се опитайте да си разкажете кой как се чувства и да изясните нещата. За цигарите - опитай изобщо да ги спреш. Вредиш на себе си само, а по-нататък и на бебето може да навредиш.
Колкото до подкрепата, когато направих миседа - бяхме на 2000 км отдалечени с моя съпруг. Плакахме и двамата едновременно, той долетя при мен възможно най-бързо. Помогна ми да преодолея стреса, депресията, тъгата, болката, мъката, че аз съм виновна за станалото... В една такава ситуация е добре да сте двама. Както дете се зачева от двама, така и загубата е и на двамата.
Поговорете, ако трябва дай му да прочете информация за ранните спонтанни аборти, че това се случва и никой не е виновен!

Раши, съчвствам ти много за случилото се!
Не само за това, че първо тестът е бил положителен, а после се е получило така, а и за реакцията на партньора ти. Според мен, той е ужасно уплашен и когато ти изтъква неща, които вече знаеш, просто се опитва да бъде рационален и да търси причини. Един вид - ако ги намери и бъдат отстранени, следващия път няма да се повтори.

Да, разбирам, че ти се иска да те прегърне и да потъгувате заедно, да те подкрепи ... Когато на мен ми се случи тъкмо същото, което сега става с теб, моят съпруг беше много по-неадекватен от твоя. Твоят поне коментира ситуацията, а моят се затвори и се държеше така, сякаш нищо не се е случило. Бях му ужасно ядосана, чувствах се предадена. В крайна сметка, нещата се уталожиха.

Имаш право да се чувстваш ужасно. Мисля, че не е лошо да повдигнеш въпроса и директно да го попиташ той как се чувства и дори да му признаеш, че имаш усещането, че те обвинява. Това ще отприщи истински разговор.

Успех, Раши! Следващият път всичко ще бъде наред - ще видиш!   

Благодаря ви, милички, благодаря за подкрепата. Зная, че не съм единствената и че ще отмине. Днес съм по-добре. 
Дано тези ужасни неща се случват на все по-малко хора!

Пожелавам ви прекрасен ден!

Според мен, той е ужасно уплашен и когато ти изтъква неща, които вече знаеш, просто се опитва да бъде рационален и да търси причини. Един вид - ако ги намери и бъдат отстранени, следващия път няма да се повтори.

Да, разбирам, че ти се иска да те прегърне и да потъгувате заедно, да те подкрепи ... Когато на мен ми се случи тъкмо същото, което сега става с теб, моят съпруг беше много по-неадекватен от твоя. Твоят поне коментира ситуацията, а моят се затвори и се държеше така, сякаш нищо не се е случило. Бях му ужасно ядосана, чувствах се предадена. В крайна сметка, нещата се уталожиха.

Имаш право да се чувстваш ужасно. Мисля, че не е лошо да повдигнеш въпроса и директно да го попиташ той как се чувства и дори да му признаеш, че имаш усещането, че те обвинява. Това ще отприщи истински разговор.

Абе, незнам до колко съм съгласна с тези ваши нагласаи-той страда, той е уплашен, той -това, той-онова. То че мъжете са слабия пол-ясно, ама когато се женим какво казваме: "в добро и лошо, в здраве и болест, в радост и мъка..." Не мисля, че в случая е много прав. Аз напоследък се опитвам максимално да бъда коректна, по принцип съм за компромисите, защото една връзка се гради на това-да умеем да правим компромис и да уважаваме човека до себе си. И по принцип съм за разговорите, ако няма диалог в една връзка-рано или късно ще започнат сложните проблеми, и тогава какво-всеки ще се затвори в отделна стая, ще се самонавива и ще си тъче собствена черга. Когато двама души се събират, за да делят един общ живот, те трябва да се подкрепят.
Съветът ми към Раши е- наистина откажи цигарите, ако искаш поне да си сигурна, че те не са фактор, все пак са вредни. Но и поговори с мъжа си. Постави му въпроса ребром, седнете и се разберете. Все пак за теб това не е по-малка загуба, и ако се обвинявате взаимно, положението няма да стане по-добро, напротив. Аз съм имала подобен проблем с моя мъж-точно преди сватбата-уж отидохме вкъщи да ме иска, пък той така се панирал, че дума не обели за това два дни. Аз се разстроих, а семейството ми няма да ти разправям колко полудя. То не бяха истерии то не беше чудо-и то само заради една сватба. Бях решила, че не ме иска и т.н. Но накрая седнахме поговорихме и всичко се подреди полека лека. Само разговори са решението според мен, но трябва да сте на ясно кой какво иска и за какво се бори.
Пожелавам ти успех и скоро да видиш заветните две чертички. Кураж и сила да се преборите заедно с всичко. Все пак един живот живеем и ако това е твоя човек, трябва да се преборите заедно за съвместното си щастие.
Егати дългия пост стана. Успех още веднъж!

Обръщам се към Rashi,това което казваш за мажъти не ми харесва,трябва да си поговорите затова,тои трябва да те подкрепя във всяка ситуация.Лично моят съпругми дава такава сила че колкото ида съм отчаяна и без надежди тои ми помога да продалжа напред.дава ми стимул да живея заради него и един ден за нашите деца.Знам че и него го боли толкова колкото и мен,но него показва пред мен зада не ме притеснява повече.Един пример:при първия ми аборт на 22г.с.когато тои разбра че е момче(а тои много иска да си имаме момче)вън във чакалнята се е разплакал като малко дете.Това ми го казва майка ми след известно време след аборта,но пред мен се държа толкова мило,прегръщаше ме и ми казваше"не се притеснявай ще си имаме друго"дори и до ден днешен като започна да говоря за бебе,тои ми казва"ще си имаме,ще видиш"дори и на шега ми казва че после ще се оплаквам от него,че прави много бели и т.н. такаче твоят съпруг трябва да ти дава стимул за живот

Привет момичета!
На 12 юли ще стане известен резултата от моята втора инсеминация. Обаче се появи един "проблем". Резервирахме си хотел за почивка точно по времето, когато трябва да правиме опити евентуално за трета инсем. /ако втората е неуспешна, а за датата на почивката изобщо не съобразих тъй като ще ходим с приятели и все пак и с тяхната отпуска се съобразяваме/.
Аз предпочитам да действам по този проблем, но мъжа ми казва да си починем един месец без процедури, без лекарства и напрежение и да подновим битката от август.
Да, но естеството на работата ми не ми позволява да отсъствам прекалено често, защото знаете че за една инсеминация трябва да отидеш на прегледи и консултация поне 2-3 пъти.
Не ми се иска да пропускаме цял един месец...
Другият вариант за който сме говорили е той да даде материал в клиниката в която ходиме, да го замразят, след което той да отиде на почивката пък аз да действам тук... Лично мен това, че няма да ходя на море не ме притеснява изобщо, но...времето ще покаже...

я си починете  малко -организма има нужда от релакс и пълно отпускане без да мислите за  процедури  ,а само  и  и току виж  нещата станат по лесно -дано положителн ови се отази почивката.Един месец едва ли е фатален ако спрете ,а пък може да иам ползотворен ефект-ако разбира се лекаря не смята друго.

Вероятно мъжът ти също преживява тежко загубата....Съжалявам!
Дай му малко време, но без да приемаш вина, защото много често тези аборти са предизвикани от генетична несъвместимост и напоследък при все повече двойки се случва, за което няма виновни!!! 
И после поговорете за чуствата си, вярвам, че той ще те подкрепи!
Аз също преживях аборт и минах през какви ли не чуства, моят съпруг също не успя да ме подкрепи в началото, той се затвори в себе си, но след време започнахме да говорим и всичко се промени, сега очакваме нашето първо дете! Така че горе главата! И успех!

съжалявам Раши,много добре знам как е и мъжати трябва да ти подкрепя в такава ситуация,трябва да сте силни,аз лично съм много отчаяна вече 5 години нямаме деца,немога да намеря думи да опиша как жадувам за едно щастливо сейство,аз исъпруга ми да галим нашето дете

Раши съжелявам за това .което ви се е случило.Съпругът ти е искал много това дете и е изпаднал в шок когато това се е случило.Нека мине малко време той ще обмисли нещата и ще разбере ,реакциите му не са били правилни.Не се притеснявай всичко ще се оправи с времето ,но в едно може да си сигурна това момче те обича и иска детенце от теб .Прости му тази реакция объркан е и дано повече не ви случват подобни неща.Следващите му реакции да бъдат от голяма  радост във вашия дом.

Благодаря на всички ви прекрасни момичета!   

Дано скоро всички да постигнем това което най-много желаем - да си имаме по едно слънчице у дома. 

  мога да се похваля с най-нежния и любвеобилен мъж ........... ..пожелавам на всички да получат това което имам аз...