andem аз също не разбирам какво имаш предвид, да вярно е, че е много трудно, по някой път ти иде да го напердашиш, но нито за миг не мога да си представя, че ще съжаля, че имам дете  това направо ми звучи абсурдно.Незнам дали съм те разбрала правилно затова ще те помоля да обясниш какво точно имаш предвид.

Абе то "слънчице", ама внимавайте после да не го приемате по друг начин...

На мен ми се струва че авторката не е разбрала за какво става въпрос в темата!
Не ми се вярва човек който да иска да има дете да говори по-този начин!

Здравейте момичета,
В петък споменах на съпруга ми да отидем да си вземем заявление за осиновяване и той се съгласи. Днес сутринта отидохме до района в който живеем.Социалната ни посрещна добе,обясни ни нещата като за първи път, доста подробно. В момента в който мъжът ми попита за децата-кои се тарсят повече момчета или момичета, възраста на най-малките за осиновяване и подобни въпроси, социалната заби отговора, едвали не да не се надяваме на българче. Каза че по домовете са предимно рамчета и деца с проблеми и да помислим дали сме съгласни да осиновим такова дете. Знаем че е така, но начина по който тя го каза беше убийствен, направо ни подкоси краката и на двамата. Знам че пътя е труден, но това ни беше добър първи студен душ.

Роси, те го казват на всички, или по скоро го задават като въпрос:)
Жалко, че е  било на първата ви среща но това е самата истина.
Вие разбира се решавате колко голямо да е детето и какво да е. Да, за детенце от изцяло български произход се чака по-дълго време но не е нещо което да не знаете:)
Не го приемайте като "студен душ" ако можете. По добре е да знаете всичко и да ви е обяснено за да направите преценка за себе си.
Направили сте първата крачка и макар и труден, пътя става по-лесен когато са ясни нещата.
Пожелавам ви успех и чакането да не е дълго:)

Роси,нека това да не ви е студен душ.Наистина се чака много за бебе и от български произход,ама се дочаква!!!
А това, че повечето деца са ромчета и с проблеми,е вярно за съжаление!!!

Много е трудно решението. Но след толклова нерви, неуспешни опити, разочарования и сълзи това е най правилното решение. Омъжих се късно, към 30 години, после изчаквахме и така към 35 решихме да започнем опитите. И така до 40, когато ни казаха, че диагнозата е необяснимо безполодие. Подадохме документи и сме в процес на чакане. И нещата се промениха между нас, вече нямаше правене на бебе по разписание, нямаше лекари, нямаше напрежение. Сега изцяло изживяваме момента и му се наслаждаваме както преди. И връзката ни стана по силна и по здрава. Вярно, всички около мен имат бебенца, всички забременяват, но животът не при всички е еднакъв. И аз съм едно от тези изключения, но пък и аз ще бъда мама някой ден независимо дали е собствено дете или не.