Създавам тази тема с надеждата да бъде полезна за всички, които са минали през кошмара на загубата на най-скъпото събитие за една жена.
      Мили жени, знам, че много боли, знам, че като се будим сутрин сълзите са на очите ни, знам, че това не трябва да се случва на никоя от нас... Понякога няма логика, няма обяснение на събитията. Нека намерим сили в себе си за усмивка, защото ако се усмихнем на живота - и той ще ни се усмихне. Вярвам, че е така. На мен ми идваше просто да изчезна, не ми се говорише, нищо... "празна" бях. Не можех да повярвам, че това се случва.Това беше така, докато не усетих, че се самосъжалявам и че близките ми започват да го правят. Е, да, но ще се боря, ако трябва морето ще преплувам, всички пътища ще премина, но няма да губя вяра и знам, че в един прекрасен ден ще гушкам едно сладко здраво бебче!!! НЕ ГУБЕТЕ ВЯРА, не се обвинявайте за нищо! Ще стане!
   И знайте, че "заради бурите дърветата пускат дълбоки корени"!

Здравейте!
записвам се да следя темата. И аз наскоро преживях загуба на дете в 8 месец .Сега не мога да пиша повече...Много боли...
Някога ще намеря сили, но не и сега.
Трябва да се борим и да вървим напред! Там някъде ни чакат нашите слънчица.
Кураж и сили на всички бъдещи майки! И да вярваме в доброто! Това ще ни спаси!


 

Scarlet, няма да човъркам раната ти, само ще ти кажа, че съм с теб в болката ти! При мен загубата беше в 3 месец, още не го бях усетила, че "съществува" и въпреки това болката е голяма. Потъгувай малко, поплачи си, но недей да изпадаш за дълго в униние. Направи го заради следващото ти дете, защото трябва да си здрава за него! На мен ми помогна свободният разговор за случилото се. Говори на близките си, разказвай, не го дръж в себе си. Ще се връщаш назад и ще страдаш, но това ще ти помогне по-бързо да го надживееш. Аз все още не съм успяла, НО ЩЕ СЕ СПРАВИМ, НАЛИ?!!! С ТЕБ СЪМ!!!

  И аз се присъединявам към вас!Изпитала съм го даже два пъти също в трети месец и наистина болката е голяма.Успех и късмет на всички бъдещи майки! :blowingdust:

здравейте момичета и аз като вас страдам за загубата си на моите две момченча (които загубих в 8 месец).Сега след 5 месеца съм готова да правя опити за друго слънцице и се надявам да стане бързо.ЗАЩОТО НАДЕЖДАТА ВИНАГИ УМИРА ПОСЛЕДНА.Инека всички ние истрадали момичета имаме късмета да се радваме на нашите рожби.Позитивната нагласа винаги трябва да я имаме защото когато си мислиш хубави неща те винаги се сбъдват(РАНО ИЛИ КЪСНО). :bighug:ВСИЧКИ МОМИЧЕТА КОЙТО СА ПРЕЖИВЯЛИ ЗАГУБА .Моляви не губете вяра,и на нашата врата ще изгрее слънце. ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИ :blowingdust2:

Много е трудно.Много боли.Трябва да бъдеме много силни и да продължиме напред.Преди 9месеца и аз загубих момиченцето си в 27г.с.Не веднъж ми бяха казвали,ти си много силен и добър човек.Не веднъж съм си мислила,че лошите неща се случват на добрите хора.Още след втория месец аз бях готова за бебе,а може би съм искала по бързо да забравя кошмара който преживях.Но трябваше да изчакаме,понеже бях със секцио.И така през всичките тези месеци не съм спирала да мисля,и колкото повече време минава толкова по трудно ми ставаше.Но ето че дойде време пак да опитаме.Въпреки огромното ми желание да имам дете,положителната ми нагласа,някъде там се промъква и капчица страх.Благодарна съм на близките си който много ме подкрепят,и грам съжаление не съм усетила от тяхна страна,което ме прави още по силна да преодолея всичко това.Благодаря и на вас момичета.Успех на всички.

Мили момичета,аз съм преживяла 3 аборта,като след всеки светът свършваше за мен! Но трябваше да продължа да се боря и да намеря сили да продължа по дългия път към моята мечта.И всеки път търсех тази позитивна нагласа-в книги,в природата,вътре в мен,колкото и малко да беше останала там.
Сега съм отново бременна и сега нуждата ми от позитивна нагласа е по голяма от всякога.Сега съм обсебена от огромен всепоглъщащ страх,за това дали всичко ще е наред,дали сърчицето тупти...не мога да изгоня ужасните картини от миналото и злощастните ми срещи с лекарите.Всички ми казват спокойно,не се притеснявай,но нищо не може да ме настрои положително.Страх ме е!В една друга тема тук ми се присмяха за този страх...явно трябва да се срамувам.Незнам.

raia123, нагла си!!!!!!!!!

Рая, разбирам те напълно. Знам през какво минаваш и в момента наистсина нямаш нужда от този стрес. Гледай си бремеността и да се надяваме да намериш подкрепата, от която толкова много се нуждаеш. Не знам дали ще е в този подфорум...

raia123, нагла си!!!!!!!!!

Трябва ли когато свършат аргументите да ставаме агресивни и да обиждаме?

Здравейте момичета. Аз също загубих своето съкровище в 38г.с. или 9-ти месец септември тази година.. Болката ми е огромна, но трябва да продължим напред- друго не ни остава. Благодарение на подкрепата на свойте близки и приятели съм на добре, всички те бяха до мен в този много ама много труден момент. Бъдете силни.

Извинявайте ,това нали  е тема за позитивната нагласа? :roll:Досега не прочетох нищо позитивно освен поста на Джулче !Нека се опитаме да бъдем малко по -човечни един към друг а не да се нападаме ?
Рая пожелавам ти по -малко страхове и помни ,че вярата е крачка напред към сбъдване на голямата мечта! и на финала желая на всички момичета!!!
Много

аз лично твърдо вярвам в позитивната нагласа. това е нещото, което ме е измъквало от многото дълбоки ями на мъка, които животът ми е поднасял. винаги се стремя да гледам напред, особено когато изглежда най-черно. този съвет винаги давам на момичетата, преживели загуба.

не допускайте да губите вяра, не допускайте да гледате на света през черни очила. това е най-лошото, което можете да си причините.

Най-хубавия ден-днешният. Най-голямата спънка-страхът. Най-лесното нещо-да се заблудиш. Най-голямата грешка-да паднеш духом. Коренът на всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение-работата. Най-лошото поражение-отчаянието. Най-добрите учители-децата. Най-голямото щастие-да си полезен на другите. Най-неприятният недостатък-лошото настроение. Най-красивия подарък-прошката. Най-добрата защита-усмивката. Най-доброто лекарство-оптимизма. Най-мощната сила на света-вярата. Най-стимулиращия дар-надеждата. Единствената реалност-любовта.

  Много позитивни и хубави мисли изпълнени с любов и от мен.Всички имаме нужда от това