Хайде и аз да напиша нещо тук, за нашата дъщеря Дария!
Престой в институция 8 месеца и половина!
Родена е 2,650 в девети месец нормално раждане, бременоста е била проследявана, раждането е минало нормално, но се е наложило да престои в ковиоз за няколко дни, за мен по неясни причини!
Когато я видяхме за първи път беше то ко що навършила 8 месеца тежеше 6,900 кг и беше 67 см.
Много добра двигателна способност имаше, стоеше права на крачетата си, обръщаше сама и пълзеше!При срещите ни в дома които бяха около 4 през месеца докато траеше процедурата по осиновяването, виждах, че детето е емоционално, усмихваше и се смееш с глас като я закачаш!Гледаше тъжно и уплашено на моменти и следеше с поглед лелките които я носиха, на нас почти не ни обръщаше внимание!
В дома ми направи впечатление, че всичко изглежда доста по добре от колкото съм си представяла, дори се чувствах малко притеснена защото, там имах чувството, че е в ясла, а в къщи няма нито толкова играчки нито такива зали за игра!Но пък има мама и тати които те гушкат с любов!
Първият ден беше много емоционален, сега като си спомня имам чувството, че се е случило с друг човек все едно не съм била аз!
По пътя беше много тиха , тя по принцип на срещите в дома не издаваше никакви звуци, нито плач, нито някакви гукания, нищо!Аз дори се притеснявах, да не би да има някакъв проблем, но те ме увериха, че си издава звуци, че чува, а щом чува значи трябва да проговори!
Като се прибрахме още като влезнахме в къщи се уплаши леко и започна да плаче, но бързо се успокоихме като и дадохме играчки, после заспа!
Още на другият ден се разболя и първата седмица премина в много рев, защото давахме лекарства, капки за нос и мерихме температури, съответно не искаше да яде почти нищо, освен адаптираното мляко и сок!Това продължи някъде около 10 тина дни,
Банята също беше проблем, плачеще силно първата седмица, но после вече започна да се забавлява, единствено до ден днешен не обича да и мием главата и пак от време на време плаче!
Съня първата седмица беше доста хаотичен, но след около две седмици започна да спи сутрин по час и половина и следобед също по час и половина!Вечер спеше доста неспокойно, върти се на всички страни и се отвива доста!Постепено се успокои, но тъкмо започна да спи добре и започнаха да я мъчат зъбите и пак отново стана неспокойна, в момента пък се е научила като се събуди през ноща и не може да заспи да ме вика и да иска да я взимам при мен, така, че половината нощ изкарваме двете в едно легло!
Храненето първият месец беше голям зор, оказа се че е доста капризна и лесно повръща, не искаше почти нищо да яде, с триста зора давах пюрета обикновено харесваше само плодовете, след около месец свикна и да яде с лъжичка, но после започнах да взимам от детската кухня и пак проблем докато свикнем с нея, също мина около месец!
Емоционално в началото си личеше , че е свикнала да се занимава сама , да заспива да си играе, но много бързо усети, че съм на разположение 24 часа в денонощието и започна да търси контакт, първите 10 дни не откликваше на името си, но много скоро започна да разбира като я викам!Това което прави най - голямо впечатление, е как се заличава тъгата в очите на такива деца, в началото като съм я снимала виждах тази тъга много ясно, постепенно още първият месец си личеше, че вече детето има друг израз в очите си!
Двигателно както споменах, беше развита добре, още на девет месеца търчеше из целият апартамент с проходилката и лазеше на всякъде, започна да се изправя по мебелите, на 10 месеца вече можеше да обикаля количката като излезем навън, а на 11 месеца правеше първите крачки, преди да навърши годинка вървеше като я държиш само за едно пръстче!Проходи на година и един месец, просто защото се страхуваше да се пусне!Много пъти се пускаше и обиколи сама цялата стая, но на другият ден пак се страхуваше да го направи окончателно!
Зъбчетата избиха на девет месеца, може да се каже , че първият зъб се показа няколко дена след като беше у дома!Много бяхме щастливи!
Като цяло мога да кажа, че детето се развива много добре, и като цяло по нищо не се различавало в развитието си от биологично родените деца в семейство, дори има някой неща по които ги изпреварваше,!
Вербалните способности много бързо разбрахме, че са нормални, буквално на първият ден, месец след като беше в къщи каза мама, но първо казваше тати, баба, дяда!Бързо се научи да маха с ръчичка за довиждане и дава целувка!Като цяло много бързо възприема и подръжава на възрастните!
През първият месец нададе 700 гр и 3 см, което за възраста и беше рекорд, тя по принцип си беше малко под нормата като я изписаха беше 7,300 на почти девет месеца!
Незнам какво точно се случвало в дома, но като цяло са се грижили добре за нея!
Не имала някакви стряскащи моменти да се плаши от нещо или от някой, единствено като се заиграе и аз влезна в стаята и я попитам, какво правиш Дари, тя понякога се е стряскала, сякаш очаква някой да и се скара, в такива моменти съм съжалявала, че я стряскам, не че съм искала, и ми става жал за малката ми душичка!Но не съм забелязала да има някакви страхове, в началото заспиваше и се будеше с плач, но това се промени много бързо, може би след около месец, днес много рядко се събужда с плач, ако не се е наспала примерно, сега се буди енергична и усмихната!Но иска да я гушкаш и най - вече това да съм аз!Понякога проявява някаква избирателност към хората , не иска да ходи при някой, но това си е характерно за малките деца!
Може би, в началото не правеше разлика между мен и някоя по - гальовна леля дето иска да я гушне, докато сега мама е просто мама и няма друга, само тя е в състояние да я успокои!Което за мен е знак, че всичко е наред!
Количката, първата разходка беше доста стресираща защото детето наистина стоеше като препарирано , без да реагира, само се усмихваше плахо ако някой я закачи, беше като малко птиченце, което очаква всеки момент някакъв страшен звяр да се хвърли към него!Но това също отмина много бързо!В началото доста спеше в количката, но постепенно престана да и е удобно и предпочиташе леглото където спеше по дълго!
Утре стават точно девет месеца от както сме заедно, точно толкова колко е престоя в институцията, надявам се, че се адаптирала вече, поне така казват, че горе долу толкова време трябва за адаптация на детето, колкото време е бил престоят в дома!Вече сме на година и половина и промяната като гледам първите снимки е драстична!Първо сме пораснали неумоверно много вече сме 11,500 кг и 83 см, но промяната най - вече е емоционална, тя е просто вече едно дете, което по нищо не се отличава от родените в семейство деца!Обръща се към мен с мама, и всеки път като
го каже сърцето ми прелива от неподозирана любов!Обичам я толкова много, че не бих могла да обичам повече, каквото и да означава това!:-))))))))Тя е моята любов, Дария!