0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Между чука и наковалнята.
« -: Юли 24, 2008, 17:12:57 pm »
Здравейте момичета. Сигурно ви е писнало от мен.
Най - накрая искам да ми помогнете с каквото можете.
Моят съпруг и майка ми /тъщата му/ изобщо не се разбират. Той й се разсърди за най-малката глупост и вече нито й говори,нито я търси. Съответно тя се притеснява каква е причината и постоянно ми натяква- той какъв е,че много съм избързала като се оженя за него, не бил готов за семейство и незнам още какво. Наистина може и такъв да е, но аз съм си го избрала и каквото и да става това ще си го решавама заедно. Мразя някой да се меси в отношенията ни. Но този човек е майка ми и просто ми писна да ми опьва на главата. Обяснила съм й ,че аз живея с него и ще си сърбам надробеното. Но тя ми е майка и може би я е жал за мен- майчин инстинкт, но така тя ме товари много. Разговаряла съм с нея,.....и днес пак се скарахме жестоко. По-точно тя говореше,аз мълчах и тя ми затвори телефона като се разплака. Вече не издържам. И с мъжа си говорих,но той неще и да чуе.
Най ме е страх, че тя му се кани септември хубаво да си поприказва с него, а аз като я знам как ще му ги наговори- със сигурност ще повлияе отрицателно на отношенията ми с него.
Малко объркано, но кажете как.......как да я накарам да спре да се занимава с това.
*

    daninaa

  • ****
  • 700
  • Все някога ще успеем
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #1 -: Юли 24, 2008, 18:30:22 pm »
Аз съм била в твоето положение 9год и напълно те разбирам.Говори със съпруга си защо е обиден на майка ти и не и позволявай да се намесва във вашите отношения мойта майка така все се месеше ама аз постоянно я изрязвах и давах да разбере че няма да сстане на нейната ако живеете заедно направи всичко възможно да се отделите .Застани на страната на този който е прав според теб не се влияй от факта че става въпрос за майка ти.Малко кофти положение ама кво да се прави.Ще мине малко време и ще си свикнат и те на характерите.Успех
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #2 -: Юли 24, 2008, 18:35:55 pm »
Моята майка е също много властна жена и обича всичко да става по нейната !
Карали сме се хиляди пъти и резултат няма , единствено сега от скоро имам чувството , че малко се е попроменила , но може би е защото си счупи ръката и се чувства безпомощна ... много пъти съм и казвала , че е излишно да ме товари с мнението си , защото прави нещата по - сложни , и ако на нея и олекне като ми каже , то аз почвам да се ядосвам и изнервям ... и тя го знае , но характерът си е характер .
Аз съм предупредила съпругът си , че е много пряма , недообмисля понякога и да не и се върже!За щастие не е изцепвала нещо обидно спрямо него , но често са спорили по различни теми , но за щастие не са се карали !
Опитай се да обясниш на мъжа си , че това е майка ти , и че ти не можеш да носиш отговорност за нейните мисли и думи .Кажи му , че тя не е на 25 год.и разсъждава по друг начин , нека не забравя , че и той ще остарее някога и може би ще дразни околните понякога , но това е неизбежно - все пак различни поколения !!!
Не знам , но ако майка ти е като моята инатлива и упорита в това , което си е наумила , едва ли ще я промениш , по - скоро опитай да обясниш на съпругът си , че всички сме хора и е човешко да се греши , а ВЕЛИКО да се прощава/това беше мисъл на някого , но не помня чия !/, колкото и да е трудно понякога !!!
Още нещо се сещам , ако неговата майка го е ядосала дали ще и мълчи и сърди толкова време - не е честно да постъпва така , още повече , че поне заради ТЕБ би трябвало да пожертва гордостта си и да и прости !!!
Може да не мислиш като мен , но просто бях откровена !
*
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #3 -: Юли 24, 2008, 18:48:28 pm »
 За себе си знам едно -за добри и хармонични семейни отношения, дръж всички "видове" майки далеч. Дала съм им червени картони и на двете./на мен ми се опъна свекървата  :lol:/.Обичам ги, уважавам ги, но...им показах много категорично къде е границата. И сега цари една идилия...
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #4 -: Юли 24, 2008, 19:46:49 pm »
За себе си знам едно -за добри и хармонични семейни отношения, дръж всички "видове" майки далеч.

Напълно подкрепям и бих ти дала същият съвет.
Майките са си майки но както някой тук във форума беше казал (макар и за обратната страна) ние не се омайчваме когато създадем собствени семейства,затова и съм обяснила на моята много ясно къде е границата.

Аз от 5 месеца също не говоря на свекърва си.Съпругът ми се опита около 1002 пъти да и обясни да не се бърка и да си гледа старините но...
и след като ми омръзнаха обиди към мен и целият ми род, след като простих веднъж псувня и тя пак не се осъзна казах "край" заради нещо дребно и не толкова важно но достатъчен повод да спра да и говоря, да я търся и да си дам сметка, че няма право да ме обижда някой, който не е показал никакво уважение към семейството ми, което е на първо място за мен.

Моят съвет е да оставиш да мине малко време преди да разговаряш със съпруга си.Нека ядъ да отмине и да може да ти обясни спокойно за какво и е ядосан или обиден.Когато мен ме разтреперваше свекърва ми, в началото си го изкарвах на съпруга си и след това ми беше още по-зле.Добре, че той ме изтърпяваше докато ми  мине и после можех да говоря спокойно и да не наранявам хора, които не заслужасваха.

Искрено ти пожелавам спокойствие в семейството и не допускай намеса отвън.
*

    лили

  • *****
  • 2151
  • мързи ме да натискам шифт-а
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #5 -: Юли 24, 2008, 20:52:51 pm »
подкрепям поведението на мъжа ти. майка ти няма работа в отношенията в твоето семейство(ти и мъжа ти). харесва й, не харесва й - това е положението.
в същото положение съм. свекър ми се опитва да се бърка в моето семейство откакто го познавам. показа му се и от мен и от мъжа ми че няма работа там - не вдева. намекна му се - и тва не разбра. натърти му се в прав текст - и тва не помогна. еми ай сиктир - повече от половин година вече нито аз говоря с него, нито мъжа ми.
повода да млъкна беше почти незначителен, причините са много и трупани в продължение на години. мъжа ми си намери неговите поводи, но причината е основоно отношението на баща му към мен - каквато и да съм, аз съм тази която е избрал.
може би и мъжа ти е обиден на майка ти по принцип за отношението й към него, просто е избрал дребен повод. а може би повода е дребен за теб и майка ти, но за него е значителен.
ОСТАВЕТЕ СТЕФКА НА МИРА!
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #6 -: Юли 25, 2008, 08:30:55 am »
Момичета, много ви благодаря за бързата реакция и за отговорите и съветите.
Ами моя мъж е от типа бързо се сърдя. Специално с майка си/неговата/ не си говорят от 2 месеца. Те и двамата с аогромни инати.
На моята се разсърди, защото не идвала у нас.Ние живеем сами. Ама и нея е разбирам. Един ден дойде у нас,ми то моя отиде на компа,не й обръща внимание. И тя жената се притесни,че нещо не му е приятно и не желае да изва в нас, а ходи в сестра ми. И другото за което й се сърдеше беше,че за сватбата тя поиска ди джей,за да има разнообразна музика, а моя иска оркестър- и цяла сватба само хора и нищо друго. И за това се разсърди той. Така че ако трябва да заставам на правата страна,то трябва да е на майка ми. Но не желая да създавам конфликт между мен и мъжа ми,защото веднага ще се скараме и то жестоко.
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #7 -: Юли 25, 2008, 08:59:26 am »
И на сватбата как беше с Ди джей или с оркестър ?!?
Защо трябва да се сърди , че някой е на различно мнение - това е нормално всички имаме различно мнение и не трябва да се сърдим , защото другият / който и да е той /не споделял нашето мнение !
Относно това , че не идва във вас - ами може би това , че е залепнал на компютъра , когато тя е дошла и жената си е помислила , че е нежелана - и аз да бях също щях да огранича идванията си ...
Само не разбирам защо не седнете и изясните нещата по между си , вие тримата на една маса и всеки да каже защо е обиден на другият , така или ще се изясните , или нещата ще останат същите - по - зле няма как да стане .Ти трябва да лавираш м-у двамата и да запазваш добрият тон - вярвам , че ако наистина това са причините , за да са обидени съпругът и майка ти нещата ще се оправят ... , а и честно казано смятам  , че рано или късно ще се случи този диалог искате или не , но натрупаното до тогава може вече наистина да е трудно простимо ...!!!
*
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #8 -: Юли 25, 2008, 09:36:39 am »
Напълно подкрепям Евита в написаното. Моята майка е също доста властна жена. И непрекъснато гледа да дава съвети. За съжаление в момента ние няма къде да избягаме. Живеем в една къща с моите родители. При нас така се стичат обстоятелствата, че където и да живеем трябва да се грижим за родителите си.Е в началото като се събрахме с моя, тъй като ние нямаме брак тя не го харесваше въобще. И само ми пилеше на главата. В един момент след шест месеца нон стоп мрънкане и каране от моя страна с нея седнахме на масата всички, за да се изясним. Тогава майка ми и моя се скараха жестоко,той искаше и да си събира багажа да се изнася. Но поне се уточниха кой какво иска в живота, оправиха си взаимоотношенията и сега ела да ги видиш-като две гълъбчета си гукат :lol:. От тогава у нас и мирно и тихо.
*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #9 -: Юли 25, 2008, 10:57:12 am »
Моята свекърва е много властна. Ама не ми се говори за нея сега. Още повече, че аз съм голяма гадина и докато има с какво да ми помага, ще си я използвам.

Ще ви разкажа за дядо ми. Той е бил много властен. Постоянно се е мешал във взаимоотношенията на майка ми и баща ми. Но те просто не са имали къде другаде да живеят и са били принудени да го търпят. Над 15 години.
След това ни дадоха апартамент. Отделихме се. А баба и дядо остаряха. Ама дядото трудно го понесе. Вече не можеше да държи под контрол всичко. Тръшкаше се и правеше всякакви изпълнения. Когато видя, че на никой не му пука, а той вече е дърт уж миряса. Отиде на село, стана партиен лидер...
Когато се оженихме с мъжа ми и пак нямаше къде да идем, отидохме пак при баба и дядо. Той пак се опита да дава тон за песен, ама мъжът хич не му обръщаше внимание. И аз престанах. Намирахме му някаква работа, колкото да се чувства полезен. Имаше периоди, когато всяка нощ викаше бърза помощ. После като видя, че вече не пее в хора пак заминаха за село. Сега живеят там и никой никакво внимание не им обръща. Майка ми няма братя и сестри и е отсвирила старците тотално. Баща ми не е от хората, на които може да не му пука за друг човек. Но и той каза, че ще ги вземе да ги гледа, когато дядо ми съвсем рухне или разбере, че не може да дава акъл.

Та новилка, подготви майка си, че ако иска да си вре носа навсякъде и все тя да води парада, един ден неминуемо ще е сама в някое село и няма да има кой да я погледне. Не може да идва на гости и да очаква всички да се въртят около нея. Дай сега да каже и кой, кога, с кого и за какво да си говори. Ми ще дойде да ви види ще помогне нещо. Друг път ще ви покани тя. Това е нормално. Като ви покани мъжът ти ще си говори с баща ти, много ясно, или с мъжа на сестра ти. За какво да си говори с нея. Нали ти говориш.
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #10 -: Юли 25, 2008, 11:30:29 am »
Така че ако трябва да заставам на правата страна,то трябва да е на майка ми. Но не желая да създавам конфликт между мен и мъжа ми,защото веднага ще се скараме и то жестоко.

Здравей,
и аз както останалите момичета ще ти дам един единствен съвет: отношенията в семейството ти трябва да са си само в него. В смисъл, че ако някой външен започне да се меси и бърка, става сложно, ти се чустваш дискомфортно, а всички останали си веят байряка, образно казано. Не съм наясно какви са ви отношенията с майка ти и нейния характер, но ще ти разкажа своята история:
Моята майка е много властна-тя е на принципа - рече и отсече. Това компромис за нея не съществува. Като си навие нещо на пръста и става една... мътна и кървава. Съпругът ми - той си е злато за мен, твърде спокоен понякога, винаги готов на компромис, само мир да е. Не е казвал лоша дума за семейството ми, освен че понякога не разбира поведението им, нещо, което и аз не разбирам. Та-майка ми си нави на пръста, че той неможе да я понася/само нея/ защото с другите от семейството ми си комуникирал, ама нея неможел да я гледа. Нещо, което си е навила общо взето откакто с него сме заедно - вече 8г., и непрекъснато ми мелеше на главата. Големи проблеми около сватбата ни имаше, защото нейните желания се разминаваха с наще и с желанията на свекър ми и свекърва ми, тогава ние бяхме между чука и наковалнята, затрихме се от ядове и то за глупости, но какво да правиш. На мен ми трябваха няколко години да проумея, че в края на краищата аз съм направила своя избор, и ако се чуствам добре с това си решение, нямам за какво да се чудя и съжалявам. Така постигнах мир със себе си, и в един прекрасен ден когато майка ми реши, че може пак да ми намила на главата, как мъжа ми неможел да ги дледа, аз се издразних и й затворих телефона. Така не й говорех до преди седмица. Не защото обиди мен, а защото обижда човека който съм си избрала. А когато се случи нещо такова трябва да си наясно с едно - това е твоят избор, твоят живот и твоето бъдеще. След години, когато майка ти и баща ти си отидат от този свят - оставате ти и твоя човек, тогава, ако ти си позволила до тогава някой да се бърка и да разбърква отношенията ви, какво ще ти е останало?
Много дълго стана. Надявам се си разбрала идеята ми.
Пак казвам, че не познавам семейството ти и незнам как точно стоят отношенията ви. Ако считаш, че мъжа ти не е съвсем прав, коментирай с него и се опитайте да изясните нещата. Често изпускаме, че разликата в годините между нас и родителите ни ни изиграва кофти шега, те виждат нещата от един ъгъл, ние от съвсем друг. И много често проблемите са за абсолютни глупости, но сами си усложняваме живота като се пускаме в някакви филми.
Пожелавам ти да се разберете и да се изчистят отношенията ви.

При нас уж се поизчистиха, май благодарение на факта, че родителите ми вече знаят че ще стават баба и дядо. Пък за внуците какво ли не се прави.
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #11 -: Юли 25, 2008, 11:32:06 am »
Не е лесно да се пресекат "контролиращите органи".
Поведението на моята свекърва беше същото . Години наред се водиха битки между нас двете. Мъжа ми беше в твоето положение , Новилка.
Един ден не съм живяла с нея , с нищо не съм била зависима от нея и въпреки всичко...
Първоначално опита грубо - с обиди и упреци пред мен и зад гърба ми , не мина ,
после подобно но дядото на Тамара , стана абонат на Бърза помощ , звънеше посред нощ да каже ,че умирала. Тормозеше сина си до припадък ,наливаше му чувство на вина непрекъснато , не мина.
Един ден взех решение , че прекратявам тотално контактите си с нея - безусловно.
Не ме интересува празник ли е делник ли е , нито какво щели да кажат комшиите й , не стъпих у тях , не се поддадох на никакви манипулации .
Никога не съм имала против неделните срещи между нея и сина й , а аз заживях спокойно.
Към днешна дата , вече говори , колко достойна за уважение снаха имала. :P
Отказах да смучат енергията ми и семейното ми спокойствие и се справих.
Така че , да , майка ти е , боли те , но ти си имаш семейство и тя трябва да стои на почитателно разстояние от него.
Покажи и го , без да страдаш от чувство на вина. Тя рано или късно ще те разбере-правилно.
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #12 -: Юли 25, 2008, 11:38:11 am »
Ти трябва да лавираш м-у двамата и да запазваш добрият тон - вярвам , че ако наистина това са причините , за да са обидени съпругът и майка ти нещата ще се оправят ... ,

Е с това не съм съгласна, от опит знам че позицията на посредник ще се отрази най-тежко на Новилка. Била съм в тая позиция и това е най-ужасното нещо. Според мен сега като гледам назад - най-добрата тактика, когато съм била в това положение щеше да бъде - да събера двете страни да си се скарат, да си се сбият ако искат, накрая все ще се разберат. Докато има посредник, все ще има недоразбиране на нещата, защото когато си в такава позиция, гледаш да спестиш, да не нараняваш, и не казваш всичко, а това е най-кофтито, защото товариш себе си с излишна информация и нерви, което вреди единствено и само на теб.
Лично мение, но така смятам. Който си има проблеми, трябва да може да си ги решава. Ако майка й и съпругът си имат търкания да седнат на по една ракия и да се разберат. Тя и да лавира - голям праз. Аз от такова лавиране бях отслабнала с 10кг.
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #13 -: Юли 25, 2008, 12:35:11 pm »
Ти трябва да лавираш м-у двамата и да запазваш добрият тон - вярвам , че ако наистина това са причините , за да са обидени съпругът и майка ти нещата ще се оправят ... ,

Е с това не съм съгласна, от опит знам че позицията на посредник ще се отрази най-тежко на Новилка. Била съм в тая позиция и това е най-ужасното нещо. Според мен сега като гледам назад - най-добрата тактика, когато съм била в това положение щеше да бъде - да събера двете страни да си се скарат, да си се сбият ако искат, накрая все ще се разберат. Докато има посредник, все ще има недоразбиране на нещата, защото когато си в такава позиция, гледаш да спестиш, да не нараняваш, и не казваш всичко, а това е най-кофтито, защото товариш себе си с излишна информация и нерви, което вреди единствено и само на теб.
Лично мение, но така смятам. Който си има проблеми, трябва да може да си ги решава. Ако майка й и съпругът си имат търкания да седнат на по една ракия и да се разберат. Тя и да лавира - голям праз. Аз от такова лавиране бях отслабнала с 10кг.


Аз пък не разбирам как смяташ след като и двамата са си обидени да се разберат да седнат и да се изяснят , ясно стана , че и майката и мъжът и са инати и НЯМА да направят инициативата за срещата по между им .Тогава кой ако не Новилка ще ги събере , от което следва , че малко или много тя отново се намесва ...
А според мен на Новилка и е болно , че двама човека , когото обича са в конфликт и предпочита да се разбират , така че да стои отстрани и да чака сами да се оправят , едва ли е удачен вариант !!!
*
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #14 -: Юли 25, 2008, 20:52:24 pm »
Здравей, Новилче.
Избягвах да отговарям в темата но ме провокира последния пост на Евита.
Подкрепям твърдението , че не трябва да има посредници и недомлъвки.Не трябва да се спазва добрият тон-поне не винаги.Повярвай ми- в момента преживявам последиците от добрия тон, който се опитвах да спазвам години наред.Резултата- кавги навскякъде.Със зълва ми и мъжа и , с  когото живеем в една къща, със свекър и свекърва, които не живеят при нас.И това от което най-ме боли- с майка ми. В интерес на истината само на нея рядко съм и спестявала това което мисля. Майка е ужасно властна....Не мисе говори за това , което се случва в момента.НА ръба на силите си съм, и емоционални и физически.Вярвам , че от емоционалното състояние на човек зависи и физическото му такова.
Не позволявай да се стига дотам. Натрупването на отрицателна емоция и задържането на обида и мъка в себе си не води до нищо добро.Нито за теб, нито за отношенията в семейството ти.Точно обратното, всичко задържано с времето все някога изригва и става неконтролируемо.В такива моменти се нанясат най-тежките обиди , и се причиняват най-големи страдания.
Разрешавайте конфликтите, не ги премълчавайте!Твоята единствена роля като посредник трябва да бъде да намериш начин да ги събереш и да говорят.
Пожелавам ти успех.
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Re: Между чука и наковалнята.
« Отговор #15 -: Юли 29, 2008, 10:39:57 am »
Абсолютно съм съгласна и аз с последния пост, просто само препатил може да коментира по такъя начин и само, човек, който не е имал подобен проблем може да казва да се месиш и да посредничиш.
Аз го казавам единствено и само от личен опит-била съм посредник и пак ще сеповторя - от посредничество за сватбата си свалих десетина килограма, и то не само аз, ами и съпругът ми. Не съм по крайностите, но едно съм установила със сигурност, когато човек си няма проблеми на главата, започва да си ги измисля и да си създава. В 90% от случаите проблемите са за абсолютни глупости-обидила се, че не и се обръща внимание, или че не говори с нея, или че си говори с брат ми и баща ми, пък с нея неще, е за какво да си говорят-за пелени и козметика ли?
 Все пак мъжете си бъбрят по мъжки-жените- по женски, неможе всички да се въртим около един човек. Не казвам, че съпругът на Новилка е прав, защото и той пък за какво се обижда? Но според мен Новилка НЕ ТРЯБВА да посредничи, защото винаги ще е в най-неблагоприятната позиция. Ако те имат търкания тя може да ги събере и да ги остави да си поговорят до колкото могат. Все пак има къде къде по-сериозни неща от това, че някой не говорил с друг. Това е смешно просто. А да се обиждаме за такива глупости е още по-глупаво. Но хората са различни и всеки си има разбирания. Аз просто споделям личния си опит. Сега съм станала доста по-зла, бих казала, просто защото съм си препатила, и съм установила, че докато позволяваш-всички ти подскачат по главата и никой не зачита личното ти здраве, пространство и спокойствие. Всички си мислят че си им длъжна, а за какво и те незнаят. Така, че никога не е излишно да вкараш малка доза егоизъм.