:)ОХ, и аз ако бях на мястото на хилядите правещи аборт бих родила хилядите деца и бих си ги гледала докато умра от преумора ама щастлива, но не съм на тяхно място:)
Както не съм на местото и на тези момичета ,които преживяват много труден и превратен момент в живота си.
Най - лесно е да махне6 с ръка и да зарежеш някой или нещо.Много по трудно и според мен благородно е, да опиташ да запазиш и съхраниш връзката и отношенията си с партньора.Понякога решенията на половинките ни са продиктувани от страх, от егоизъм, от глупост...но кой може да ни каже какъв ще е следващия?И дали няма да е по-лошо? и защо пък трябва да се мисли за раздяла? Ама защо и да се остава с такъв човек?
Въпроси и то много трудни ще има винаги?
Най-важното според мен е да се премислят много спокойно нещата и то с помоща на партньора.не мисля, че 2,3 или 6 месеца са от жизнено важно значение за да се вземат кардинални решения.
Всеки човек греши и има слабости или под въздействие на някой или нещо променя възгледите си.
Искрено ви пожелавам да имате сили да се преборите със ситуациията в живота ви какъвто и да е изхода от нея. Бъдете смели и се усмихвайте.