Всъщност не знам дали искам да пиша - но започвам. От известно време насам мразя този форум. Дори честно казано мисля че за последен път влизам тук... сега вече може да ме изядете с парцалите. Както направихте когато тайничко се оплаках че чакам вече 120 дена и че мисля че независимо колкото и дълго да чакаш така мечтаните две чертички - е еднакво непосилно... Е това беше отдавна... Двете чертички дойдоха след не повече от около година... и също така бързо изчезнаха, поради незнайно каква причина... Истината е, че не мисля, че четенето и писането във форума помагат. Да така е! Защото реалността е друга, когато отидеш на доктор, когато ти кажат да направиш нещо, което не можеш да прецениш дали е правилно, когато ти се иска някой да ти помогне, но попадаш на какви ли не специалисти, които задължително имат различни мнения. Накрая оставаш пак сам - независимо от съпричастната половинка, от форумът от всички доброжелатели... сам изправен пред реалността. Малко преди да се случи, четох някъде тук за един спонтанен аборт на едно от момичетата, как е паднало цялото сакче с ембриончето... четох го и ми се беше запечатало в главата... След това, когато ме приеха в Шейново-по спешност (след като вече бях ходила поне четири пъти по спешност) - точно на Бъдни вечер, този разказ не ми излизаше от главата.... падналото сакче с ембриончето.... не можех да се отърва от черни мисли , докато ме приемаха, докато ме разхождаха по коридорите като мечка, а аз кървях... и така сутринта когато болките ми отминаха и когато ми се скараха че рева непрекъснато аз видях мойто плодно сакче с малкото ембрионче от около 2,5 см. Не можех да повярвям и така ужасно ми се искаше да си го задържа... и бях толкова ужасно сама.... Честно Ви казвам беше гадно.. Като някакъв филм, който някога съм гледала и не желая никога повече да гледам... След всичките ми надежди след борбата с ендометриозата, лапароскопията, хашимотото, хипотериозата и всичките консултации със всички тези специалисти... Резултатът беше на лице... Чувствах се предадена.... Вътре в мен се надигна едно единствено чувство, чувство на безсилие.... Дори когато отидох да си взема епикризата - познайте какво ... бяха писали върху чужда бланка и половината данни не бяха мойте... за което ми казаха че съм доста педантична. При положение че аз ги попитах дали не е редно да вземат падналото ембрионче за хистология!!! Това е - страната на абсурда. За това реших - сама съм и сама ще се оправям. Простете ми но ви оставям, защото тук има страшно много болка, а аз повече не мога да понеса. Желая ви успех, наистина успех на всички ви. И най-вече се моля всички да имаме късмета и да попаднеме на правилния лекар. Лекарят който може да бъде открит дори когато има десет дена празници и лекарят който дори и да случи непоправимото ще може правилно да реагира и да не ни вменява чувство за вина. Късмет... и ако може от този форум да изчезне проблемното забременяване, усложнения при бременност и стерилитет поради липса на писатели - ще бъде чудесно и аз с удоволствие бих се включа след време с практични съвети за отглеждане на бебето... или как да свалим излишните килограми след дългоочакваната бременност.Целувки на всички ви.