Стефунче, важното е, че не е счупено пръстчето, виж и нокътчето как е. Дани веднъж сам се затисна на вратата при пантите - мушна си пръстчето, аз се втурнах, но той бутна вратата, преди да стигна. Боли ги, може да сложиш малко лед или облей със студена вода, но ледът за кратко, 'щото боли и от много студено.
via, успех с операцията и бързо възстановяване на Валери после. ТИ трябва да си там, никой друг. Наистина им е малко мъчително излизането от упойка и често повръщат, но няма по-добра терапия срещу болката и стреса от ръцете на мама. Ако е възможно, дръж го легнал настрани, подпрян с одеалце, за да не се задави, ако повърне. За захранването ще ти кажат, ние почнахме на 4 час след операцията с малко АМ, друга храна чак на следващия ден. Много ми беше полезно в болницата, че си взех електрическа кана за кипване на вода (всъщност тогава специално си я купих за целта) - топлех вода и за АМ, и за миене, че и нес кафе правех на мен и съквартирантките. В детската офталмология персоналът беше много мил, но имаше хлебарки, така че аз не съм мигнала за около 40ч престой там, та нес кафето беше много важен помощник.
За храненето - моите и двамата, ако имат проблем (зъби, болест, неразположение) минават на АМ, понякога за седмица. После им писва и пак си прояждат. Това може да е притеснително за нас, ама пък иначе рискуваме да станат трайно злояди. Обичат да ядат пред тв, Дани харесва анимации, Дими музиката по vh1, правя се и аз на палячо, но ако не отворят уста, прибирам манджата и не насилвам.
И да споделя нещо, за което може и да ми се смеете, ама аз не се сетих, а уж чета... Дани като имаше разстройство, стигнахме до момент, в който не може да се дава мляко (при все хидрасек и ентерол и т.н. остана 4-5 дни без подобрение и лактозата трябваше да е аут). А той ориз, моркови, сухар, шипково пюре, даже печени ябълки категорично отказа и се дереше, че иска "само мляко". Тогава много помогна лечебната храна на Хумана, прави се на мляко и това ядохме 3-4 дни, после бавно захранване и се оправи.