Към модераторите:
Моля ако сметнете, че мястото на темата ми не в този раздел - преместете я. Не можах да преценя, къде точно да я поставя. Благодаря ви предварително за разбирането.
Скъпи бъдещи майки,
Тъй като във форума има тема: „Най-добър гинеколог в… „(Пловдив, Варна, Русе….и т.н)
Реших че няма да бъде излишен и обратния вариант: „Най- недобър (за да не употребя по груб израз) гинеколог в…”:
Това е моя протест към безотговорността и печалбарщината на лекарите (разбира се не всички спадат в тази категория – има лекари отдадени на професията си), но ето и историята накратко- преценете сами:
Най- недобър гинеколог в Русе:
Забременях трудно – с хормонални изследвания, спермограми и фоликуметрия. Бях пациентка на д-р Зарзаланов. За съжаление се поддадох на „хорските приказки” и въпреки че бях доволна от лекаря си се насочих към друг, препоръчан ми от една приятелка – д-р Светла Христова. Тя от своя страна не работеше със НЗОК (лятото на 2006 г) и ме насочи за регистрация към друг лекар в Транспортна болница – д-р Емил Тодоров.
И така всеки месец аз ходех на преглед и при двамата.
При всяко посещение заплащах при д-р Тодоров по 10 лева видеозон и по 10 лева за издаване на болничен лист (тъй като се подписваше от още 2-ма лекари и трябвало „да си делят парите” ?!)
Както и да е - когато толкова дълго си го чакал това бебе, парите са последното нещо за което се замисляш. Самите прегледи бяха максимум по 5 минути- напълно претупани и под всякаква критика. И всеки път разбира се, всичко беше наред.
Транспортна болница в Русе се слави с много добра апаратура включително Доплеров апарат. Много майки се насочват там именно заради техниката. Не се подвеждайте от нея! По- важен е специалиста който борави с тази техника!
Заплатих си изследванията за СПИН, Хепатит…..защото „направленията не стигат за всички” ?! – около 40 лева.
Отделно от тези прегледи ходех и при д-р Светла Христова (в частния й кабинет) тъй като желанието ми бе тя да бъде лекаря на моето раждане.
Всеки месец тя ме преглеждаше на видеозон и на стол.
В последствие разбрах, че е противопоказно бременните да бъдат преглеждани толкова често на стол, без необходимост. Е да, но видеозона струваше 15 лева, а заедно със стола ставаха 30! Халал да са й!
В 4 месец лекарката реши, че нося плода „прекалено на ниско” и трябва да ми се постави серклаж. Минах и през това – непрекъснато лежах през следващите 5 месеца.
Водите ми изтекоха 2 дни след като ми махнаха серклажа (поради предизвикване от моя страна). Постъпих в болницата без милиметър разкритие – мъчиха ме 8 часа на системи за заветните 3 см.
Лекарите бяха изумени, че съм имала серклаж, при положение, че при започнало раждане аз нямах разкритие. Оказа се, че той изобщо не е бил необходим! ( Е нали трябва да се източи някоя клинична пътека….)
И сега ако сте били търпеливи да прочетете всичко до тук, следва най-интересната част:
Детето ми се роди с много сложна сърдечна малформация – обща камера, транспозиция на големите артерии и пулмонална стеноза. Беше синьо, полуудушено и не проплака.
На 2-ри ден със съдействието на областната кардиоложка д-р Миловска, от Русенския родилен дом то пътува за Кардиологичната болница в София където му спасиха живота.
Ясно ви е моето психическо и емоционално състояние в този момент: в стая с други 5 майки – всички кърмещи своите бебета , а аз - без бебе, с хапчета за спиране на кърмата и с река от сълзи.
Една от акушерките се обърна и ми каза: „ Остави го (в дом) – болно дете не ти трябва! Щом не си го видяла, не си го държала, не си го люляла….ще го преживееш. Ще си родиш друго….”
Тия думи вас биха ли ви окуражили?! Бях потресена и ужасена!
Кардиолозите в София бяха единодушни, че сърдечния проблем на бебето се е виждал още 12-16 гестационна седмица на „обикновен” видеозон и това е недобре свършена работа от страна на техните колеги – гинеколози.
„Съжалявам…Те в София са вълшебници и ще ти оправят детето…Успех…” – изречени от моите двама лекари вече не ме топлят.
Дай боже дъщеричката ми наистина да се оправи. Сега е на 8 месеца и й предстоят поне 2 сърдечни операции в София
Боли ме от това, че детето ми ще страда цял живот заради „кадърните ни лекари”.
Какво щеше да стане ако бяха видели еднокамерното й сърце навреме? – нямаше да я родя.
Мили момичета, сигурно ви звучи ужасно от устата на една майка, но повярвайте ми по добре е да не се роди, отколкото детето ви да бъде болно и да се мъчи цял живот и вие да сте свидетели на това.
Агонията е страшна. Сълзите и кошмарите…безброй.
