Ами като си хвалим мъжете и аз да кажа за моя. Е не ми е мъж, не сме женени, но то все тая. Че ги е страх, страх ги е. И незная защо, нали ние ще носим бебето, ще раждаме и т.н.
Като решихме да имаме бебе, той каза "Ти готова ли си" Казах му на 100 %, а той " И аз съм готов, ама ти готов ли си?" И сега си правим бебе, но се притеснява, не говори за това. Но много се старае..
Иначе се вълнува, като ми закъсня веднъж и правих тест, стоя пред вратата на тоалетната иска пръв да го види. Искам скоро да го зарадвам, зная че ще е мноооого щастлив. Даже съм измислила как да му кажа, ама само да стане.
Успех на всички и да се обичате много...