Здравейте и от мен
Отдавна ми се иска да се включа в тази тема, но все не успявам да намеря необходимото време и не знам защо
С мъжа ми сме заедно от края на 2007 г. Целенасочени опити за бебе започнахме към края на 2008 г. Аз ходех редовно на профилактични гинекологични прегледи и при мен всичко изглеждаше добре. Мъжа ми споменаваше отвреме навреме, че някога си е правил спермограма от любопитство и не е била с идеални показатели, но нищо тревожно. След няколко споменавания пред моята гинеколожка, тя ме съветва да си направя цветна снимка, а той спермограма. Това се случва през 2009 г. При мен и двете тръби са проходими, но при мъжа ми спермограмата е отчайваща - тежка степен на Олигоастенотератозооспермия. Коментара на докторката ми беше директен - с тая спермограма няма шанс за естествено забременяване и ни дава координатите на д-р Кацаров. След като си поплаках насаме, се взимам бързо в ръце и заедно с мъжа ми тръгваме напред ръка за ръка. Не губим време и много скоро посещаваме въпросния доктор и след прегледа се установява, че единият му тестис не функционира, поради което и другия не е в добра форма. И най-лошото е, че това е следствие от отказана, от майката на мъжа, ми операция, когато е бил малък и тестиса не му е слязъл, където трябва навреме. Но както и да е, не го мислим какво е било, а какво следва да направим. Назначено му е лечение и контролна спермограма след мин. 3-4 месеца. Цел - достигане на количество и качество за инсеминация.
Мъжа ми абсолютно стриктно изпълняваше вички препоръки на доктора, с изключение на пушенето на цигари, и след 3 месеца спермограмата е по-добра, но не става за инсеминация. Продължаваме още 3 месеца лечение, отново спермограма и УРА! Достатъчно е добра и имаме червена светлина от д-р Кацаров за инсеминация.
ГРЕШКТА НИ: Правим инсеминацията при моята гинеколожка, която не е репродуктивен специалист, но до този момент аз и се доверявах напълно, без да чета в интернет. След проследяване на фоликула и лигавицата ми, мъжа ми даде материал в Майчин дом в София за обработка. От там сами си го занесохме до кабинета на моята докторка и тя ни направи инсеминацията. След още един ден - ре-инсеминация. 14 дни в очакване и надежди и резултата беше отрицателен. Докторката предложи да опитаме още един път, но според най-вероятно щеше да се наложи инвитро, но ние да си преценим.
Тогава взех много бързо решение, че ще трябва да се свържа с някоя репродуктивна клиника. Взех си едно листче и си набелязах клиниките, на които искам да се обадя за записване на час.
Първата в списъка ми беше клиника Надежда.
Годината е 2010, месец февруари. Свързвам се бързо и ми предлагат час за месец май, на което аз отговарям възмутено, че е много далече часа, защото аз съм на 39 г., а мъжът ми на 43 г. Не знам как съм прозвучала на жената, защото аз държах часа ми да е за д-р Стаменов, но тя ми каза, че няма свободни часове и не може да ми даде час по-рано от месец април. С Леко разочарование се съгласих да приема този час. В последствие разбрах колко нагло може да е прозвучало моето настояване за по-ранен час, имайки предвид, че тогава се чакаше между 8 месеца и година за записване на час за д-р Стаменов.
Дойде дългоочаквания ден и ние с мъжа ми се запътихме към клиниката за прегледа ми, който трябваше да бъде в 18:30 часа, но влязохме в кабинета на доктора в 21:45 часа. Но чакането си струваше. Първо си поговорихме с доктора, после разгледа подробно документите, които носихме и после ме прегледа. След прегледа каза, че е много доволен от състоянието на моите яйчници, но за да предприемем каквото и да е, трябва първо да направим някои изследвания за мен и нова спермограма на мъжа ми в тяхната клиника.
Правим всичко и след по-малко от месец сме отново при доктора и резултата след изследванията е: при мен всичко е ОК, но при мъжа ми спермограмата не е добра и изхода ни е само ИКСИ. Посъветва ни веднага да си подадем документи във фонда и да решим дали ще чакаме заповед или ще стартираме самофинансиран опит.
Решаваме самофинансиран опит. Започваме стимулация по дълъг протокол с блокаж на 17-ти юни. Стимулират ме с ниски дози, реагирам добре и целта ни е 8-10 фоликула максимум. Следва пункция, на която вадим 8 фоликула с 8 яйцеклетки. Пробват 2 да се оплодят инвитро, а другите - ИКСИ. Двете не се оплождат, от другите 6 всички се оплождат. Ембриолозите ми се обаждат всеки ден да ме информират за развитието на ембрионите. 5 се развиват много добре, един спира развитието.
28 юли 2010 г. - Първи Ембриотрансфер на 2 перфектни ембриона на трети ден. Правя и 6 процедури акупунктура. Доктора е убеден в успеха ни, но замразяваме другите два ембриона за всеки случай.
13 август 2010 г. - кръвен тест - 0.23 mIU/ml - спиране на лекарствата.
С мъжа ми и двамата не вярвахме на резултата. И двамата бяхме убедени в положителния тест, ноооо реалността беше друга. Поплакахме си и двамата, прегърнати и вече планиращи следващите ни стъпки.
Това е момента, в който се регистрирам в Зачатие, започвам да чета, да пиша, да питам и да събирам информация. Всички момичета бяха невероятно отзивчиви, търпеливи и позитивни, за което съм им изключително благодарна.
След лятната почивка на клиниката, отиваме за коментар и попадаме при д-р Персенска. При прегледа вижда малък полип в матката. Правя и имунологични изследвания. Оказват се завишени NK- и В-клетки. Следва лечение, след което NK-клетките влизат в норма, но В-клетките дори са още по-завишени. Предлагат ми вливане на Киовиг преди следващ трансфер.
Декември 2010 г. правя хистероскопия за отстраняване на полипа и веднага на другия ден заминаваме за Париж - съчетавам служебни ангажименти, заедно с лични забавления
Резултата от хистероскопията е добър, нямам други проблеми, освен малкият полип, който е отстранен. Следват новогодишните празници и веднага след нова година при първия възможен цикъл съм на преглед.
4 февруари 2011 г. - пункция без упойка на напълно ЕЦ - извадена и оплодена яйцеклетка.
7 февруари 2011 г. - трансфер на 3 ембриона на трети ден - един пресен и двата замразени, които успешно се размразиха. Отказах вливането на Киовиг и акупунктурата.
На 9-ти ден след ЕТ имам зацапване, което ме кара на другия ден да се изстрелям в клиниката. Пускам кръвен тест и резултата е 10-ти ден след трансфер Beta hCG 120.14. Зацапването продължава и болки има. Не съм на работа, полежавам си вкъщи. Излизам от кабинета на д-р Персенска и не мога да спра да плача, за да кажа хубавата новина на мъжа ми. Този път обаче сълзите са изпълнени с невероятното усещане на успех и спокойствие. Бях сигурна, че всичко ще бъде наред докрай. Имах много лека и безпроблемна бременност, с изключение на скъсяване на шийката в 18-та седмица, последвано от серклаж. Бременността мина неусетно, в работа и ремонт на новозакупеното ни жилище.
Към вторият месец от бременността ми се обадиха от Фонда за получаване на заповед. Отидох и казах, че вече съм бременна и ще се възползвам от нея за втората ми бременност.
14 октомври 2011 г. - след доста мъки и боли за естествено раждане, в 17:30 часа се премина към спешно секцио и в 17:55 часа се роди моето момченце Михаил - 3.700 кг и 54 см. Щастието е неописуемо, не си спомням колко време след това плачех, когато го кърмех, когато го къпех, когато и той плачеше, когато се смееше, когато за първи път каза МАМА, когато за първи път каза ОБИЧАМ ТЕ МАМО и все още се просълзявам, когато го гушкам. Това са най-прекрасните сълзи, които не искам да секват.
Юни 2012 г. отивам на преглед при д-р Стаменов, за да го информирам, че искам да започнем опит за второ дете. Малко изненадан за скорошното ни решение, ме прегледа, установи, че съм се възстановила добре от раждането и можем да започнем, но трябва да спра с кърменето. Това беше доста емоционален момент за мен, но го направих, заради огромното ни желание да имаме още едно дете, по възможност момиченце
Много плаках, когато кърмих за последн път, но Мишо не страда и много лесно премина на АМ.
И така започнахме с опитите за второ детенце. Решаваме да правим опити на ЕЦ.
9-ти юни 2012 г. - пункция, извадена яйцеклетка, която се оплоди, на втори ден се делеше добре, на трети ден спря да се дели. Не стигнахме до трансфер.
Поради участие в Конгрес на докторите и моето съдийстване на Олимпийските игри в Лондон, пропускам два цикъла.
30 август 2012 г. - пункция на ЕЦ, без упойка, което се оказва грешка, защото по време на пункцията ми пукат фоликула. Отново неуспешен месец, но продължаваме смело напред.
27-ми септември 2012 г. - пункция на ЕЦ, отново без упойка. Извадени 2 яйцеклетки на напълно ЕЦ, оплодиха се, разделиха се добре. На 1 октомври трансфер на 2 много хубави ембриончета и веднага на работа. Десет дни по-късно - отрицателен тест. Малко сълзи и отново с нови планове.
26 октомври 2012 г. - пункция на ЕЦ без упойка. Две-три пробождания и не се получава, следва упойка и пунктиране на фоликула, но се пука в мен и няма яйцеклетка. Вече ми е забранено да правя пункциите без упойка.
31 октомври 2012 г. - Биопсия за контрол. Всичко е наред, биопсията е добра. Мъжа ми не спира да пие предписаните му медикаменти. Цигарите са намалени до 10-12 на ден.
18 ноември 2012 г. - пункция на ЕЦ и празен фоликул
Вече много се проточват месеците, а годините ми напредват ...
13 декември 2012 г. - пункция на ЕЦ, извадена яйцеклетка, оплодена. Ембриона се развива много добре. На 16 декември - трансфер. 26 декември - поредния отрицателен тест
1 февруари 2013 г. - отново цветна снимка за проверка на тръбите. Търсим причината за неуспехите. Тръбите са проходими. Всеки път при мъжкия материал прилагаме МАКС и ИМСИ, за да изберем най-доброто.
5 февруари 2013 г. - пункция на ЕЦ, извадена яйцеклетка, оплодена. Ембриона се развива добре. 10 февруари - трансфер на 1 ембрион на стадий бластоцист. 19 февруари - отрицателен тест
Коментираме с д-р Персенска, че е време да се възползвам от заповедта ми от Фонда, защото нямам време.
15 март 2013 г. - Блокираща инжекция, начало на стимулиран опит по дълъг протокол.
17 април 2013 г. - Пункция. Извадени 10 яйцеклетки, 4 от които негодни, 6 оплодени. Този опит ще приложим РВМС. 20 април - трансфер на 3 много хубави ембриончета. Обратното броене започва. 29 април - уринен тест с много бледа втора чертичка, потвърден с Кръвен тест hCG 26.51 IU/l
Много сме щастливи, това е подаръка ми за рождения ден. Но на мен леко ми е притеснено, защото резултата е доста нисък. 11 май - преглед и наличие на 1 плодно сакче, което изглежда добре. 20 април - Преглед. Виждат се леки пулсации на ехогражфа, но изостава развитието. За сега нищо не може да се прогнозира, след една седмица пак на преглед. Много ми се плаче, но се моля всичко да бъде наред. 27 май - Преглед: това беше края. Няма развитие. Спирам лекарствата и следва абразио.
28 май - абразио с вакуум. Започваме отново с плановете .... и всичко отначало. Подавам документи за втори опит по Фонда.
29 юни 2013 г. - Преглед при д-р Стаменов. Доктора е доволен от функцията на яйчниците ми, съветва ме докато ми излезе заповедта по фонда да събираме яйцеклетки и да замразяваме.
3 юли 2013 г. - пункция на ЕЦ, извадена яйцеклетка и замразена на 4 юли.
26 юли 2013 г. - пункция след стимулация с Клостилбегит. Извадени 4 яйцеклетки, но само една е годна и е замразена на 27 юли.
20 август 2013 г. - пункция след стимулация с Клостилбегит. Извадени 5 яйцеклетки, от които замразени 2 на 21 август.
16 септември 2013 г. - пункция на напълно ЕЦ. Извадена яйцеклетка и замразена на 17 септември.
11 октомври 2013 г. - пункция на напълно ЕЦ. Рискувахме отново без упойка. Извадена яйцеклетка и замразена на 12 октомври.
3 декември 2013 г. - пункция на напълно ЕЦ. От два фоликула извадена една яйцеклетка, която не е качествена и не е замразена.
25 януари 2014 г. - пункция на напълно ЕЦ. Извадена яйцеклетка. Плановете са да се размразят и останалите и да има трансфер. От шестте замразени яйцеклетки една не е преживяла размразяването, другите 5 са оплодени, както и прясно извадената. От 6 ембриона, единият изостава развитието си, другите се делят добре. 28 януари - трансфер на 3 много хубави ембриончета. На 29 януари е замразен 1 ембрион, другитят е спрял да се деля. 7 януари - кръвен тест, отрицателен. Големи бяха надеждите ни за тоя опит, но за съжаление нищо не се получи отново. След поредните сълзи взимаме решение, че ще правим опити до края на 2014 г. и се отказваме, заради годините ни и поредицата от неуспехи.
22 януари 2014 г. - пункция на напълно ЕЦ, за която доктора не беше съгласен, но аз бях много настоятелна и той се предаде. Извадени 2 яйцеклетки, оплодени и замразени на 3-ти ден.
На 28 януари си взех втората заповед от Фонда. Започнах стимулиран опит по къс протокол на 10-ти март, втори ден от цикъла.
20 март 2014 г. - пункция и извадени само 5 яйцеклетки. Дадена кръв за РВМС и на 22-ри отново кръв. На 23 са размразени и другите ембриони. От стимулирания опит ембрионите не се делят добре. Ще разчитаме на замразените.
25 март 2014 г. - Благовещение без благи вести. Отидох на трансфер в 14.00 часа с настройката, че няма да има такъв. Все пак трансфер се състоя на 3 ембриончета, които според мен предварително са обречени на неуспех, но според доктора двете размразени били хубави. Има голямо разминаване в информацията, която ми дават по телефона и това, което е написано в доклада. Сега остава чакането. Плаках за първи път след трансфер и си тръгнах без грам надежда
На 4 април трябваше да пътувам за Португалия и направих тест на 8-мия ден. Оказа се положителен
На другия ден веднага се изстрелях при доктора, за да знам дали мога да пътувам. Той ми даде червена светлина, но ме предупреди да се пазя, което не знам как щеше да се получи, но обещах да се опитам. Последва една седмица на работа със ставане сутрин в 7 часа и лягане вечер в 1 часа, но иначе се пазех
Прибрах се в БГ и веднага отидох на преглед. Имам си едно плодно сакче, изглеждащо добре. След седмица видяхме и хубави пулсации. Някак си чувствах странно спокойствие и знаех, че този път всичко ще е наред, въпреки че не можех да изключа напълно от съзнанието си мисед аборта.
Бременността ми вървеше добре, само много ми се гадеше, но го изтърпях. Наложи се отново серклаж.
02 декември 2014 г. - с планирано секцио, в 9:05 часа се роди второто ми слънчице Никола - 3 350 кг. и 52 см.
Щастливи сме всички
Мога да извървя още много пъти по пътя до достигането на тези моменти стига да не бях на 44 години.
Благодаря на д-р Стаменов, на д-р Персенска, на всички в клиника Надежада, на д-р Михова за проследяването на бременността ми и на д-р Белкин за перфектно извършеното секцио, на екипа от неонатолози.
Благодаря на Зачатие и на момичетата, които ме подкрепяха през цялото време на процедурите ми. Без Зачатие нямаше да съм толко информирана и запозната със стъпките, през които се налагаше да преминавам.
Щастлива съм и удовлетворена всеки път, когато съм с моите съкровища! Обичам ги безкрайно и не си представям живота си без тях!
Пожелавам на всички момичета много кураж и сили, за да успеят по нелекия път към постигане на мечтите им!