Здравей, слънчогледче/слънчево цвете!
Разбирам много добре положението ти. Първо искам да те поздравя за разумния ти подход към целия проблем: след 6 месеца си направила общ профилактичен, направила си необходимото за ендометриозата и сега ходиш регулярно да те следят за нея. Това са действия на един разумен човек, който полага грижи за здравето си. Не си се оставила на "съдбата" или течението, а си се погрижила.
Съжалявам, че си се борила с ендометриозата, тя е много коварно заболяване, ето- при теб е била без симптоми. За да те окуража, ще ти кажа, че има жени в тези форуми, които са забременели след ендометриоза.
Отделно от ендометриозата правили ли са ти някакви други изследвания? Посещаваш ли специалист по репродуктивно здраве? Би трябвало да са те насочили към спермограма на мъжа ти най-напред и после има редица изследвания, които могат да се направят при теб за изясняване на положението. Имаш само 2 постинга като регистрирана, не съм ти прочела постингите като нерегистрирана. Извинявай, ако вече си обяснила, а аз те питам пак. Тук, в "Зачатие", има много материали и почти всички теми на стерилитета са покрити напълно.
Ако ти тежи това, че си в чужбина и ти е трудно да комуникираш напълно с лекарите, можеш да ми пишеш на лични. Аз също съм извън България, за добро или зло.
За чакането една година и страховете ти-според мен всеки минава през такива. С времето постепенно се свикава донякъде със страха. По-гъвкавите започват да търсят план Б, по-упоритите се насочват към асистираните технологии, по-страхливите си остават страхливи с години и животът им така си минава. Бори се със страховете си! Знам колко е тежко, представям си какво си мислиш, представям си колко черно изглежда всичко, ако бебенцето не се появи. От въпроса "каква жена ще съм без деца" до "защо да живея тогава"...Когато си свалиш "страхливите очила" обаче, нещата никога не са чак толкова зле и чак толкова мрачни.
Това е от мен. Стискам ти палци да се справиш нацяло с ендометриозата и скоро да имаш една лека и успешна бременност.
Мари