Здравейте
Искам още веднъж да ви благодаря за подкрепата, милите думи и хубавите съвети, които ми дадохте в този тежък за мен момент
За мое голямо щастие, нещата се подредиха добре. В петък говорихме по въпроса, добре че той започна с: "извинявай, знам че се държа неадекватно", но поне искал да ми обясни защо се чувствал така. Напоследък се чувствал недооценен и пр. Пример: като си идвал от командировка (полетът му беше към полунощ), аз го питах няколко пъти дали да го чакам на летището, и той няколко пъти ми каза, че няма никакъв смисъл, щото сме на 15 мин от летището, ще си вземе такси и т.н. .. и аз след като първоначално бях решила да отида, сметнах, че той се притеснява за мен, да не излизам по тъмно и т.н. и останах вкъщи да го чакам. Обаче, той искал да го посрещна
И други подобни поводи, с по-голямо или по-малко основание.
Сериозно си мислел също да не би той да има проблем с общуването и дали нещата са толкова сериозни, колкото той ги приемал, и искал да отидем на брачен консултант, за което се съгласих.
Аз от своя страна отчитам, че сигурно доста го изнервих тази година - имахме малко объркване на плановете за почивка, после пък ми гостува цялата фамилия...
А ето сега и най-интересното: Защо съм била млъкнала по въпроса за инсеминациите, като съм правила лапарото като последна подготовка, приготвихме и малък "специален фонд" а аз съм взела да давам отбой - за есента
Може би не съм го обичала достатъчно
Пък аз предложих есента, да дадем още малко време на природата, тъй като неговите резултати бяха почти нормоспермия.
Ясно е, че в една двойка могат да се получат големи недоразумения... Ами така е, като мъжете имат проблеми с говоренето или споделянето
Надявам се, няма да го прихващат тия настроения по-нататък, сега продължаваме смело със семейните планове - инсеминация, семейно жилище и пр.
Дано всички минаваме по-леко и с много взаимна обич през изпитанията, които стоят на пътя ни