Момичета, как се справяте с раздразнението, нервността, малките ежедневни неприятности? Аз напоследък съм се възмутила от себе си - с мен не се говори, дразня се от най-дребното нещо и имам чувството, че ще експлоадирам от напрежение. Чак пък толкоз не ме беше хващала кривотията. А и днес една колежка доведе внучките си да ги покаже на работа - не че нещо лошо прави жената ама някак ми мина през ума мисълта да я гръмна. Дайте някаква тактика, как се оправяте с неприятните емоции и напрежението?

Момичета, как се справяте с раздразнението, нервността, малките ежедневни неприятности? Аз напоследък съм се възмутила от себе си - с мен не се говори, дразня се от най-дребното нещо и имам чувството, че ще експлоадирам от напрежение. Чак пък толкоз не ме беше хващала кривотията. А и днес една колежка доведе внучките си да ги покаже на работа - не че нещо лошо прави жената ама някак ми мина през ума мисълта да я гръмна. Дайте някаква тактика, как се оправяте с неприятните емоции и напрежението?

Хубав секс преди работа и веднага след нея... аз това ти препоръчвам

Цитат на: Grace

Момичета, как се справяте....

Хубав секс преди работа и веднага след нея... аз това ти препоръчвам

Предложението е чудесно, но не винаги помага.
Незнам как се справям с това - започнах даси премълчавам доста неща, да се опитвам да не се дразня. Но понякога ми идзва просто да убия някой, без особена причина. Карам се с колегите и роднините, без да са виновни.
Вярно е, че сексът е добро лекарство за разтоварване на психиката, ама той не е панацея.
При мен поне, всичко е въпрос на настройка - ако не успея да се абстрахирам от случки и хора около мен, просто излизам сама за малко и като се почувствам по-добре се връщам. Но поне ведгнъж в месеца, рева като магаре...

Цитат на: Grace

Момичета, как се справяте с раздразнението, нервността, малките ежедневни неприятности? Аз напоследък съм се възмутила от себе си - с мен не се говори, дразня се от най-дребното нещо и имам чувството, че ще експлоадирам от напрежение. Чак пък толкоз не ме беше хващала кривотията. А и днес една колежка доведе внучките си да ги покаже на работа - не че нещо лошо прави жената ама някак ми мина през ума мисълта да я гръмна. Дайте някаква тактика, как се оправяте с неприятните емоции и напрежението?

Хубав секс преди работа и веднага след нея... аз това ти препоръчвам

Когато си на дъното и не виждаш светлинката в тунела, когато имаш чувството, че всичко около теб рухва, когато отчаяно искаш да станеш майка и навсякъде около теб щъкат малки ангелчета, но чужди...бигбен, извинявай, ама секса два пъти дневно няма да помогне.
Грейс, не знам какво да ти кажа, мила. Горе главата и знай, че другите не са виновни за нашето нещастие и не бива да си го изкарваме на тях.

Цитат на: bigben

Цитат на: Grace

Момичета, как се справяте с раздразнението, нервността, малките ежедневни неприятности? Аз напоследък съм се възмутила от себе си - с мен не се говори, дразня се от най-дребното нещо и имам чувството, че ще експлоадирам от напрежение. Чак пък толкоз не ме беше хващала кривотията. А и днес една колежка доведе внучките си да ги покаже на работа - не че нещо лошо прави жената ама някак ми мина през ума мисълта да я гръмна. Дайте някаква тактика, как се оправяте с неприятните емоции и напрежението?

Хубав секс преди работа и веднага след нея... аз това ти препоръчвам

Когато си на дъното и не виждаш светлинката в тунела, когато имаш чувството, че всичко около теб рухва, когато отчаяно искаш да станеш майка и навсякъде около теб щъкат малки ангелчета, но чужди...бигбен, извинявай, ама секса два пъти дневно няма да помогне.
Грейс, не знам какво да ти кажа, мила. Горе главата и знай, че другите не са виновни за нашето нещастие и не бива да си го изкарваме на тях.

ами не знам вярно е че не мога да се посттавя в това положение - просто предложих не6о което ми се стори хубаво...

Мерси Лили, Делфинче, знам, че за всеки е различно и всеки се старае по някакъв начин да изкара напрежението и много често това става в караница с най-близките хора /при мене поне е така/, а не искам да е така.
БигБен, сексът помага определено, ама някой път хич, ама хич нямам настроение за него, а пък насила хубост нали знаеш... Като ми е криво и мъчно хич не ми е до секс.

БигБен, сексът помага определено, ама някой път хич, ама хич нямам настроение за него, а пък насила хубост нали знаеш... Като ми е криво и мъчно хич не ми е до секс.

да така е но понякога Мъжете изразяваме нежноста и подкрепата си по този начин. може кофти да ти звучи но е така.

в такива моменти дори се прави дост асполочлив секс

не се сърди но е вярно от наша гледна то4ка

Абе като ти е крив света ни секс ти се прави, ни ти се мисли за него. Понякога и една добра дума помага повече от колкото всичко друго, ама като ти е тежка мъката и няма виновни за нея... На когото и да си я изкараш - пак не помага. Аз като ми е криво отивам някъде на тишина или слушам хубава музика. А колкото до реването - още си рева като магаре често често. С или без повод. И няма как да ти помогне застрелването на някой. Просто трябва да се научи човек да се вглъбява в себе си и да остави болката да потъне дълбоко. С тайната надежда, че ще отшуми...

Мила Grace, някак си трябва да приемем, че животът си продължава, въпреки нашето нещастие и десетките щастливи хора около нас не са виновни.
Когато загубих бебето бях изумена, възмутена как животът, съвсем необезпокояван, продължава да си тече. Казах си - поне едно клонче да се беше прекършило от мъка за мен...
А две седмици след това майката на моето момче имаше рожден ден, събрахме се всички да празнуваме, включително и брат му с двете си деца, по малкото от които на 10 месеца!!! Всички се захласваха по бебето - колко е сладко, колко е мило. А аз не смеех да го погледна! Всички бяха щастливи, а на мен ми идеше да рева с глас, не -  да крещя  Мразех ги! А те дори не знаеха какво ми причиняват.
Охххх, няма виновни...
Трябва да се обичаме. И да сме добри.

Успех!!!

Мила Грейси,

Нали сте след инсеминация? Не си ли изпълнена с надежди? Не си ли доволна от себе си, че правите най-доброто, за да подпомогнете идването на малкия човек? Не си ли доволна, че ако не стане тоя път, поне трупате ценен опит за следващите опити?

Иначе, всички изживяваме такива моменти. При мен - бяха по-силно изразени в началото, после като тръгнахме по лекари и т.н. някак се мобилизирах и бях доволна, че правя най-доброто. Е, сега като си помисля, че не се пазим от повече от две години, меря температура вече година всеки ден ... всичките ми планове "висят", щото не се знае кога ще се появи малкия човек...
Е, ако семейните ни отношения се оправят бързо и се върнем към план инсеминации (даже сме си заделили малък фонд от пролетта) - пак ще съм изпълнена с надежди, пак ще чувствам, че живея
И друго - много по-тежко е да изгубиш човекът до себе си ... тогава е още много много по-гадно. Така че, радвай се на подкрепата и любовта на партньора си

Дано успях да те ободря малко

FreshBreez  е права. Ами ако нямахме опора до себе си!? Ако нямаше вечер кой да ни прегърне, когато ни боли.
Ако нямаше кой да ни обича такива, каквито сме.
 
Трябва да се обичаме и да се надяваме!

Всичко е толкова трудно и сложно, че еднозначен отговор няма, но наистина за къде сме без близките ни на които си изкарваме всичко.
Ревем като магарета и пак нараняваме ако ни видят, защото всички знаят защо са тези сълзи.
Незнам какво бих могла да посъветвам след като и аз още не съм намерила отговора.
Само казвам да се държим и да не позволяваме да изгубим това което имаме.

И аз винаги си го задавам тоя въпрос. Как да се справя с мъката?Искам да попитам някого и той просто да се обърне и да ми каже какво да направя.Никой досега не е успявал да ми отговори.Вече изобщо не съм човека,който бях преди пет години /когато започнахме с опитите за бебе/.Бях толкова позитивен и лъчезарен човек,а сега се крия от хората,като скот.Да знам,не трябва така и т.н....Отблъснах приятелите си един по-един /останаха само най-упоритите /Не искам да говоря с никого,защото каквато и тема да подхвана,лека полека "си идвам на думата".Ужас,вече съм си досадна сама на себе си,но още се обичам :lol:Полудявам!Вече не се съобразявам какво ще кажа,да не обидя някой и т.н.  Времето ме притиска,а немога да бързам,защото знаете колко бавно става всичко.Трябва да чакаш нещо постоянно-две седмици "дали ще ми дойде",другия месец "дали ще имам Ову",три месеца след Цветна снимка "неможе",шест месеца след лапаро ,абе хора няма да живеем 100 години.

Мамка му и живот бих казала аз!
Колко до болка познато ми е всичко, което момичетата са написали. Естествено, bigben се е изразил типично по мъжки.
Аз също избягвам предишните си познати и общувам с много малък кръг от хора, ако продължавам така няма никой да ми остане. Но проблема не идва от хората- аз съм човека, който си мисли "Аз съм различна, ние не сме от една порода и няма смисъл да поддържаме контакти". Съзнанието ми е напълно обсебено и винаги започнем ли разговор се стига до тази тема. Почвам да се намразвам самата себе си и се питам имам ли волята да го превъзмогна. А като си помисля, че има хора които не искат да имат деца ...
 

Да, и аз се отпусках да говоря пред приятелките зо проблема, но сега вече престанах. Не че не ме изслушват милите, но защо да ги натоварвам с неща, които са толкова далеч от тях, че повече не може и да бъде. Само с една от тях споделях по-дълго, защото и тя имаше същия проблем, но жива и здрава да е, вече има момиченце на 1,5 год. Та сега се срещаме по-често с приятелите на мъжа ми, защото мъжете не се интересуват много много от тези неща и никой от тях не ме пита нищо. така ми е по-добре. Когато пък ми липсва женска компания влизам във форума. Така се справям, но напоследък малко му изпуснах края. Благодаря ви за милите думи момичета, ще се справим, ще видите!

FreshBreez  е права. Ами ако нямахме опора до себе си!? Ако нямаше вечер кой да ни прегърне, когато ни боли.
Ако нямаше кой да ни обича такива, каквито сме.
 
Трябва да се обичаме и да се надяваме!

Подкрепям с две ръце    това е начина нямаме друг изход .

Какво да ви кажа момичета... Като човек от двете страни на барикадата. Много е лошо когато няма на кой да се облегнеш и човека, който най-добре разбира мъката ти, най-много страда от това, че теб те боли. Ние, тези дето се борим за собствените си деца не можем да бъдем много добри. Не можем да имаме толкова приятели, колкото сме имали преди - просто защото ние имаме други мисли в главата си. Как да погледнеш в очите най-добрата си приятелка, която има дете? Как да станеш кръстница на това дете, след като копнееш да го отвлечеш и никога да не й го върнеш, защото нямаш свое? Как да си мила и добра с приятелите с деца, след като само техните деца и мисълта за твои ти е в главата? Как да си весел и щастлив след като не знаеш кога най-сетне ще ти се усмихне и на теб едно малко слънчице? Боли ужасно, но пък тази болка понякога те прави силен, кара те да се озъбиш на съдбата и да се бориш за повече, да искаш повече, да знаеш, че ще получиш повече...
Искам да ви пожелая на всички да сте много силни, да вярвате, че и при вас ще изгрее това слънчице, да вярвате в човека до себе си и да го обичате, защото той се бори с вас! Пожелавам ви да вярвате и да не губите надежда!

Какво да ви кажа момичета... Като човек от двете страни на барикадата. Много е лошо когато няма на кой да се облегнеш и човека, който най-добре разбира мъката ти, най-много страда от това, че теб те боли. Ние, тези дето се борим за собствените си деца не можем да бъдем много добри. Не можем да имаме толкова приятели, колкото сме имали преди - просто защото ние имаме други мисли в главата си. Как да погледнеш в очите най-добрата си приятелка, която има дете? Как да станеш кръстница на това дете, след като копнееш да го отвлечеш и никога да не й го върнеш, защото нямаш свое? Как да си мила и добра с приятелите с деца, след като само техните деца и мисълта за твои ти е в главата? Как да си весел и щастлив след като не знаеш кога най-сетне ще ти се усмихне и на теб едно малко слънчице? Боли ужасно, но пък тази болка понякога те прави силен, кара те да се озъбиш на съдбата и да се бориш за повече, да искаш повече, да знаеш, че ще получиш повече...
Искам да ви пожелая на всички да сте много силни, да вярвате, че и при вас ще изгрее това слънчице, да вярвате в човека до себе си и да го обичате, защото той се бори с вас! Пожелавам ви да вярвате и да не губите надежда!

И на мен ми е трудно да общувам с приятелките си, които имат деца.
Една от най - добрите ми има момиченце на годинка и когато иска да се видим, аз все отлагам, защото ме е страх да не вземе и детето си...
Чувствам се завистлива и зла егоистка...

С човека до нас се подкрепяме и обичаме, но можем ли без приятели?...