Луничка, Марина, аз също имам фобия от змийте.
Като видя зния на живо или се вцепенявам, или подскачам и викам като луда. Като я видя по телевизията се гнуся. Реших, че вече няма да се лишавам от любимите ми преходи в планината, заради глупавите ми страхове.
Започнах с принудително гледане на филми за змий, повтаряйки си че това са просто животни като всички други и гонех всякакви откачени мисли от главата си.
Отне време и то не малко. Вече не са ми непоносимо гадни като ги видя, даже вече са ми лекичко неприятни. При мисълта за змия си повтарях, че тяхната мисия в живота не е да ме плашат и хапят, а да живеят и създават поколение, точно като хората.
Тази пролет видях пепелянка на пътеката в гората и просто я подминах без истерия, спокойно, нормално. Отчитам го като голям успех! Вярно е и че след това всяка клечка ми приличаше на змия и ми изостряше вниманието.
Няма да ми стане любимото животно и най-вероятно няма да се престраша да ги пипна, но вече не ми пречат и не се лишавам заради страха си от разходки.