kiara,Аз бях пуснала преди време тема в кафето. Може би нея Ния72 има предвид. Но имах съображения да я изтрия ...
Тогава бях неимоверно уплашена за моя много, много близка приятелка - беше стигнала до границата със смъртта, положението изглеждаше безнадеждно, народът около нея беше вдигнал ръце
От момичетата тук срещнах много разбиране и съвети, включително и на ЛС ..., за което съм им изключително признателна.
При нас към момента положението е овладяно /не казвам розово/.
Болестта е страшна, но винаги има какво да се направи, стига около "пациента" да има достатъчно мотивирани хора.
Много е трудно, понякога изглежда непосилно, но винаги може да се спре, докато не е тръгнал черния дроб.
Насоките са общо взето следните:
- вътрешна решимост за отказ от алкохола. Да се потърси остатък от срам, страх от смъртта /мъжете са по-бъзливи/, все още незамъглени отговорностти към обществото и прочие;
- силна семейна и приятелска подкрепа;
- професионална подкрепа, АА - двете комбинирани дават много добри резултати, водат до преосмисляне на личната философия, ценностната система и поддържат личната мотивация ...
N.B. Алкохолиците, както всички останали наркомани имат нужда от най-силна обич и любов, тогава когато най-малко я заслужават и ние "нормалните" около тях трябва често да се сещаме за това.
Борбата е трудна, но възможна!
Kiara, Кураж и Сила в подкрепа на брат ти.