11." На кого е това дете?" - дни след като съм осиновила дъщеря си на 3г е, във входа вече се е разчуло, ама имам една комшийка дето вечно не е в час. Та ме среща тя и ме пита. Сценката е пред дъщеря ми и друга комшийка, та тя я сръчка.
Същото го чуваме и от друга позната на връщане от детската площадка само че с добавката -" Ама ти кога те ожени, кога роди? "- и къде пише, че за да имаш дете трябва първо да се ожениш?
12. "Плащат ли ти?" - та аз нямах право и на детски, А на общо събрание на входа млад комшия- купонджия директно ме заплашва със социалните - децата ми ставали в 7 сутринта и той не можел да спи, видите ли, а пък на мен ми плащали по петстотин лева за всяко дете.
13. "И за какво ти беше това дете? Първо трябваше мъж да си намериш, а после да осиновяваш. Кой ще ти гледа детето?" -  това чух от моя първа братовчедка, когато се опитах да й представя дъщеря си. Е детето си го гледам аз, а нейната дъщеря на 45 няма нито мъж нито дете, аз пък си имам две слънчица и съм щастлива мама, а моята майка доживя да се радва на внуци.
14. "Не разбирам как може да се откаже от детето си" - ако нямаше майки, които се отказват от децата си, ние нямаше да бъдем майки. А какво им е коствало това само те си знаят.
15" Ами ако един ден си го потърси, какво ще правиш тогава?" - ами не знам, зависи от много неща, пък и не се знае дали ще се случи.
16."Не искам да те плаша, но познавам/моя приятелка/ много добро семейство, а пък детето какви ядове им създава" - 
Ядове създават и биологичните деца, не е лесно да си майка, както казва моята, макар че най-големите й ядове с мен бяха боледуванията ми и че не съм пълна отличничка. Какво да се прави като не бях зубър?