Детайли
Категория: 30 години ин витро България

Проф. д-р Атанас Щерев е роден на 3 април 1945 г. в град Първомай. Завършил е в Медицинския университет в София през 1969 г. Има защитена специалност по акушерство и гинекология и квалификация по репродуктивна медицина и асистирана репродукция. Специализирал е в клиники в Москва, Виена, Мюнстве, Сан Диего. Член е на ESHRE и ASRM. Има повече от 70 публикации в областта на репродуктивната медицина, акушерството и гинекологията в български и чуждестранни издания. Депутат в 36, 39 и 40 НС. Негова е заслугата за използване на ултразвук в гинекологията. Пионер в ин витро оплождането у нас, през 1988 г, съвместно с биолога проф Илия Ватев довеждат до раждането на първото бебе, заченато по метода ин витро у нас. През 2003 г. открива специализираната АГ болница "Д-р Щерев" в София. Носител на Орден „Стара планина" - I степен за заслугите му в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология.

Проф. Щерев, откога работите в областта на репродуктивната медицина?

Работя в областта на репродуктивната медицина от 1975 г., когато постъпих като асистент на основателя на акушеро-гинекологичната ендокринология в България, проф. Стоян Докумов. 

Разкажете ни как започна всичко? 

През 1978 г. се роди първото инвитро бебе във Великобритания. Постепенно интересът към методиката нарасна неимоверно и се появиха все повече публикации за инвитро технологията, които сериозно предизвикаха интереса ми. През 1982 г. аз вече преподавах лекция по инвитро оплождане в курсовете към Института по ендокринология, геронтология и гериатрия. Методиката напредна в цял свят и само няколко години по-късно в 1984 г. в САЩ вече имаше над 400 инвитро лаборатории. За мен в началото обаче това беше по-скоро теоретично занимание, като моята главна цел беше хормоналната дейност на яйчниците при определени заболявания. Тогава извършвахме клиновидни резекции на яйчниците, като моето желание беше да направим пункция на яйчникови структури и да изследваме успоредно в кръвта на пациентите и във фоликуларната течност определен тип хормони. Понякога сред пунктатите имаше и яйцеклетки с кумулусни маси, които обаче по онова време не бяха обект на нашето внимание. Пункцията на яйчникови структури беше свързана с опасности и аз бях ангажирал колеги от Майчин дом и от Пета градска болница, за да мога да направя без проблеми при пациентите тези манипулации.

Един ден д-р Евелина Матеева ми каза, че в Медицинска академия от две години работи една комисия за въвеждане на инвитро оплождане. По нейните думи те се опитвали да  изваждат яйцеклетките с лапароскопия и за изминалия период нямат никакъв резултат, а аз без проблеми с пункция съм бил аспирирал айцеклетки. Нейното предложение беше да ме свърже с д-р Ватев. По-късно тя ме запозна с него. По време на първите ни срещи той каза, че отдавна е обяснявал на останалите специалисти и професори, работещи по проекта, за изваждането на яйцеклетки с пункция под ултразвуков контрол, а не с лапароскопия. След тези срещи аз се опитах да обясня на тогавашния ръководител на Института проф. Мирков, че трябва да изваждаме яйцеклетки под ултразвуков контрол. Неговите думи бяха дословно следните: „Сутринта пращам една бременна жена за ултразвуков преглед. Специалиста, извършил прегледа, ми каза, че бебето е със седалищно предлежание. Аз провеждам оперативно родоразрешение и се оказва, че плодът е с главично предлежание. Тези хора не могат да видят къде е главата на бебе, а ти искаш с ултразвук да изваждаш нещо толкова малко като яйцеклетки.“ Махнах с ръка, като явно не можеше да се говори с него по този въпрос и да успея да го убедя. Започнахме успоредно с процедурите в Майчин дом да изваждаме яйцеклетки при нас в Института по ендокринология, след което ги пренасяхме при д-р Ватев и така за три месеца съвместна работа се получиха три успешни бременности. В последствие се разрази конфликт между мен и д-р Ватев, който нямам намерение да коментирам. И така аз продължих самостоятелно с много трудности развитието и разпространението на тази методика в България. 

Защо избрахте тази област на медицината?

Честно казано аз не съм я избирал, а стана така че различни обстоятелства ме насочиха да се занимавам с репродуктивна ендокринология и репродуктивна медицина, а после и с приложение на модерните асистирани технологии за лечение на стерилитет. 

Какво си мислите, когато отивате на работа?

Мисля какво не съм направил както трябва вчера. 

А когато приключи работния Ви ден, коя мисъл Ви държи буден?

Несвършената работа и недобрия резултат от моето или това на колегите ми лечение на нашите пациенти. 

Кое затруднява работата Ви най-силно?

Липсата на дисциплина, когато понякога отсъства в екипа, с който работя. Винаги казвам, че най-добрата защита за един лекар е спазването на правилата и стандартите. Съвременната медицина изисква полагането на усилия в четири направления – диагностика и поставянето на правилна диагноза, провеждането на лечение, документирането на диагностичния и терапевтичния процес и анализ на получените резултати. Ако няма дисциплина само в едно от тези направления, трудно можем да говорим за прилагането на модерна медицинска практика на световно ниво. 

Кой е пациента, когото няма да забравите?

Това са пациентите, на които съм безсилен да помогна. Инвитро лечението не е панацея и въпреки големите усилия, персоналния подход, напредналите технологии и новите възможности на репродуктивната медицина, ембриологията и генетиката, остава процент от нашите пациенти, за които не можем да направим нищо повече в тяхната борба за зачеване. Радвам се обаче, че последните 30 години напреднахме изключително много и редица случаи, които бяха считани за безнадеждни в миналото, днес имат шанс за успех. 

Кое Ви доставя най-голяма радост в професията?

Обучението на младите лекари, да виждам как те натрупват знания и опит и стават по-добри от мен, за да помагат на доверилите ни се пациенти. 

Защо продължавате да работите в България?

На млади години имах възможност да напусна страната ни, но аз направих своя осъзнат избор да остана тук, да остана сред българите и сред потомците на тракийските бежанци, какъвто съм и аз. Не всичко е както трябва в България, защото много пъти съм имал повод да кажа, че не можеш да бъдеш щастлив сред нещастни хора, а повечето от пациентите, които идват при мен и моите колеги, са хора, които не са щастливи. В крайна сметка обаче това е моят избор, а най-вероятно и съдба. 

Какво е постижението на световната медицина, което искате да видите реализирано и у нас?

Ще отговоря по-стратегически. Това, което бих искал да видя у нас е управлението на здравеопазването по един модерен образец. В частност в областта на репродуктивната медицина бих искал да приложим молекуларно-генетичните достижения, разработени на световно ниво. 

Какво бихте променили в репродуктивната медицина в България, ако имахте неограничен финансов ресурс и безусловна политическа подкрепа?

На първо място трябва да отговоря, че никога няма неограничен финансов ресурс, а човек трябва винаги да се съобразява с финансовите параметри, с които разполага. Що се отнася до политическата подкрепа, то тя е изключително нужна, за да се предприемат важни стъпки за реформа, които ще са болезнени в началото, но ще донесат добри резултати за гражданите на страната ни и българските пациенти в дългосрочен план. В репродуктивната медицина такива стъпки биха били спазване на правилата за добра медицинска практика на EHSRE и спазването на европейската харта за правата на пациентите. Това е днес модерната медицина, да поставим пациента в центъра на вниманието на цялата система. 

За финал пожелайте нещо на сдружение "Зачатие".

Пожелавам на Сдружение „Зачатие“ да продължат да бранят правата на пациентите с репродуктивни проблеми, да продължат да се развиват и да бъдат винаги справедливи. Справедливостта изисква да се поощряват тези, които работят добре, и да се укоряват онези, които имат лоши резултати и не спазват правилата за добра медицинска практика. Някой може да се разсърди, друг да се възгордее, но за мен една такава справедлива оценка е най-добрият път към по-добра работа с пациентите и по-добри резултати за всички, които имат нужда от нашите грижи.

Детайли
Категория: 30 години ин витро България

През следващата 2018 г. се навършват 30 години от раждането на първите в България деца, заченати чрез инвитро процедури. Тези първи бременности с „бебета в епруветка“ и последвалите начални стъпки от приложението на методиката у нас са резултат на ползотворната ми съвместна работа с биолога проф. Илия Ватев и по-късно с биолога Димитър Баров и акушер-гинеколозите д-р Йосиф Димитров, д-р Валентин Лачев, д-р Владимир Янков и др. 

Приложението на инвитро методиката в България бе белязано в началото от много трудности като отсъствие на практически опит, липса на специализирани консумативи, недостиг на качествено оборудване и апаратура и др. Спомням си как с моите колеги въпреки трудностите постигнахме голям напредък чрез упорит труд, чрез запознаване от публикации с опита на западните пионери на инвитро лечението, чрез голяма доза сърцатост и иновативност за сглобяване на необходимия инструментариум често от подръчни материали. Пътят който извървяхме е много дълъг. Все пак успешните случаи в първите години от приложението на технологията бяха едва 3-4 годишно, докато в момента само в Медицински комплекс „Д-р Щерев” са няколкостотин ежегодно, а какво остава като се прибавят всички работещи инвитро клиники у нас. Благодарение на пионерското усърдие, находчивостта и упоритостта на хората, които споменах по-горе, в наши дни инвитро методиката вече е наложена в България като успешна възможност за лечение на безплодие, съобразно най-високите европейски и световни стандарти.

За първите стъпки на инвитрото в България е говорено и писано много. Няма да отегчавам читателите с подробности около началните усилия, а само ще припомня няколко любопитни момента от онези първи години от приложението на методиката у нас. 

Първата жена която роди след инвитро  в България беше изпратена при мен от д-р Рохова от ГУСВ поликлиниката, а следващата от колеги от Втора градска болница в София. И при двете жени предоперативните изследвания, стимулацията на яйчниковата дейност, овариалната пункция и ембрио трасфера бяха извършени от мен, а биологичната част от проф. Илия Ватев. Това беше голям успех само след три месеца съвместна работа с д-р Ватев след като преди това повече от две години колеги от Майчин дом бяха работили интензивно  с възможната пълна подкрепа без успех.

След раждането на първите инвитро бебета успехът намери голям отзвук в тогавашните български медии, но след тези първи успешни процедури аз срещнах съпротивата на тогавашната администрация в Медицинска академия. Получих забрана да продължа развитието на методиката. Бях на път да се отчая, но съдбата явно имаше други планове. Няколко месеца след раждането на първите „бебета в епруветка“ и стопирането на дейността ми в тази посока, при мен дойде на преглед пациентка изпратена от д-р Райна Бинева с репродуктивен проблем. След проведения преглед се установи, че лечението ѝ за забременяване може да бъде осъществено чрез инвитро оплождане. Трябваше обаче да обясня на пациентката, че не може да извърши процедурата при мен заради забраната  да се занимавам с методиката. Спомням си, че тогава усещах, че правя нещо добро и революционно ново, което може да помогне на много двойки, като продължавах денонощно да работя в тази насока. Проблемът беше да не би да ме спрат окончателно и да ми отнемат апаратурата която бях събрал от  села и градове  във   всички краища на България. Това е друга любопитна история, която заслужава дълъг разказ. Връщайки се на случката, след прегледа се случи неочаквана изненада, която промени професионалния ми път в репродуктивната медицина  завинаги. След като ме изслуша, че нямам позволение да прилагам методиката, пациентката ми обеща, че ще се застъпи за мен и аз ще получа разрешение. Спомням си, че много се учудих и след прегледа попитах лекарката, който изпрати пациентката при мен, коя е тя. Отговорът беше, че  тя работи като сервитьорка. Само един ден след случката обаче чудото се случи. Получих обаждане от най-високо ниво, с което ми бе разрешено да работя по инвитро методиката. Малко по-късно тайната на загадъчната жена бе разплетена, когато стана ясно, че в действителност тя работи като сервитьорка, но не на кого да е, а на Тодор Живков.

Връщайки се назад най-добре си спомням колко трудно беше да си набавим необходимите инструменти за инвитро процедури. Когато говорим за инструментариума най-трудно беше да намеря тънки и дълги игли, които трябваше да бъдат с подострен по определен начин връх, за да се осъществи пунктирането на фоликули. Започнах да мисля откъде мога да намеря такива игли. Направих връзка със завода в Сандански, където се прави опаковката.  Но оттам ми отговориха, че иглите се внасят от Германия. След дълго проучване научих, че игли се произвеждат и във Велико Търново. Отидох в завода, с помощта на моя приятел и колега д-р Миладин Ковачев  където видях рулоните с калибрирани жици, от които се правеха иглите. Нарязахме около 40-50 тръбички по 20–30 см. Трябваше обаче от тези тръбички да се направят игли. Обърнах се към моя  добър приятел електротехник Емил, който ми поддържаше колата в сервиза за Жигули в кв. Княжево. Обясних му какво трябва да се направи, за да се получи игла дълга поне 20 см. – трябва да бъде заострена по определен начин и трябва да има наконечник, за да може да се постави спринцовка. Той взе тръбичките и само след няколко дни ми представи първите готови игли. Накрайниците бяха запоени с луер наконечник от по-къси игли и както ми обясни, заточени на машината, на която обработват сегментите на двигателите. Иглите бяха прецизно заточени и наострени. С тези игли работехме в продължение на няколко години напълно успешно, като изваждахме с тях яйцеклетки. Оригиналните игли или пък използваните вече игли внимателно се заточваха след употреба на стерео микроскопа. Това винаги съм правил лично, като съм ги подострял под определен ъгъл върху специално камъче за заточване на бръсначи. Тогава мечтаех за собствена операционна, където да внедрявам нови оперативни техники и методики. Още тогава разбрах, че за да мога да осъществя някои свои идеи трябва да направя болница,иначе все ще се намери някой да пречи. По-късно тя стана факт и в наши дни нейният екип създава радост за доверилите ни се пациенти.

Изминаха 30 години от онези първи стъпки, първи бременности и първи раждания на бебета, заченати чрез инвитро технологията. Част от родените през тези години деца вече имат свои деца. Винаги, когато се срещаме с родителите и децата, заченати благодарение на асистираните репродуктивни технологии, у мен и у колегите ми остава усещането на удовлетворение, че сме помогнали на новия живот да се появи на бял свят.


Проф. Д-р Атанас Щерев
Медицински комплекс "Д-р Щерев" София


 
 
Орден „Стара планина" - I степен проф. д-р Атанас Щерев за заслугите му в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология.

 

 

Детайли
Категория: Изследвания при бременност

Неинвазивният тест за хромозомен анализ NACE®: Алтернатива на амниоцентезата
Понякога, развиващият се в утробата на бременната жена плод има хромозомни аномалии. Хората имат 23 двойки хромозоми и общо 46 хромозоми (по две копия от всяка двойка). Първите 22 двойки са номерирани от 1 до 22. Последната двойка определя нашия пол. Момичетата имат две Х хромозоми, а момчетата имат една Х хромозома и една У хромозома. Проблеми със здравето и развитието възникват, ако има липсваща или допълнителна хромозома. Доскоро, възможностите за пренатална диагностика на най-често срещаните хромозомни аномалии на плода се изчерпваха с амниоцентезата и хорион-биопсията.

Детайли
Категория: Щастливата вест
 kz2013/ads/ecocare.png
( рекламна публикация )		 Най-честата причина за преждевременно раждане е колонизирането на бактерии, причиняващи инфекция във влагалището. Това може да протече незабелязано за очакващата майка и при висока концентрация може да предизвика преждевременно раждане. Колкото по-рано се открие това смущение, толкова по-голям е шансът да бъде предотвратено развитие на усложнения или преждевременното раждане чрез съответните контра-мерки. Това е причината, поради която беше развита тестовата система рН-EcoCare™.

Детайли
Категория: Изследвания при бременност

Хормонът, наречен човешки хорион-гонадотропин, по-често срещан като ЧХГ (hCG), се произвежда по време на бременността. Това е хормонът, чиито нива отчитат и уринарните тестове за бременност. Той се произвежда от клетките, които изграждат плацентата (плацентата изхранва ембриона и е закрепена за маточната стена).

  1. Токсоплазмоза
  2. Цитомегаловирус
  3. Вредни фактори по време на бременност и урологични заболявания при момчетата
  4. Спонтанни аборти