Тома и Божидара на Бясна луноходка
Публикувано на: 11.12.2011г.
Какво е за мен „Зачатие” ? Верният път, подкрепата ,приятелството. Когато го открих вече не се чувствах сама в дългия път към  щастието. Знаех,че има много момичета като мен, знаех, че мога да споделя, да намеря подкрепа ,да подкрепя. Обичам този сайт и дълго време се събуждах и заспивах с него,четях историите на момичетата сбъднали мечтата си и мечтаех и аз да съм една от тях и се случи. Самият факт ,че мога да участвам в този конкурс го доказва. Майка съм на две прекрасни създания, които  осмислиха живота ми и го направиха така съвършен. Историята ми е дълга , 8 години борба със стерилитета, много болка, изплакани сълзи и отчаяние, но днес усмивката е отново на лицето ми и не слиза от там, безкрайно съм щастлива и спокойна….

Сватбата ни беше 2001 г., млади , влюбени , щастливи .Опитите за бебе започнаха почти веднага.След няколкомесечно чакане , реших да отида на гинекологичен преглед.  Преглед, заключение-много съм млада още , а и живея при свекърва, да отида на море или балкан и ще стане. Минаха още няколко месеца,  пак отидох , започнахме с изследване на хормони,  известно време пих Костилбегит, отново нищо. Последва цветна снимка със заключение- напълно проходими маточни тръби. Ще стане, отново надежда! Да ,  но не ставаше и не ставаше,времето си минаваше, а аз все повече се отчайвах. А покрай мен все някоя позната или приятелка забременяваше, започнах да се чувстам  непълноценна и нещастна.

 Залагах всичките си надежди на всеки следващ лекар , за когото  чуех.  2005 вече имахме диагноза-непроходими маточни тръби , силно нагънати. Единственият начин да имам дете е ин витро. Спомням си как си тръгнах от кабинета на лекаря, как седнах на една спирка и как дълго седях там , гледайки с празен поглед. Ин витро,  беше непознато за мен понятие, не знаех какво представялява самата процедура, но ми звучеше страшно.Знаех само , че това е единсвеният ми шанс да стана майка .. Плаках много , не исках да приема тази диагноза, отказвах да го повярвам. Отказах се от борбата , реших да оставя времето да затъпи болката ми и спрях да опитвам!Заживях с мисълта ,че никога няма да стана майка!
Мина една година без прегледи и лекари. Един ден просто реших да продължа и да не спирам да се боря, докато не видя двете чертички. Последва диагностична лапароскопия,  операция за пластика на тръбите, хидротубации и едно дълго… очакване.  Тогава открих „ Зачатие”,2006 г., в началото само четях  историите,разбрах ,че сме изгубили много време ,вървейки в неправилната посока. И така ден ,след ден „Зачатие „ се превърна в „наркомания” и най-малкото си свободно време прекарвах в това виртуално пространство, открих истински приятели,които много обичам ,някои от тях вече сбъднаха мечтата си , на някои от тях това предстои, но ще се случи, вярвам!

 В началото на 2008 беше първичният ми преглед при д-р Стаменов. Казах си , той ще е последният лекар , на който ще се доверя , защото нямам повече сили. Това беше вътрешната ми нагласа. Учудих се, когато видях , че е толкова млад, но още след първата ми среща, знаех ,че не съм сгрешила ,  той върна нещо,което бях изгубила –усмивката ми ! Последва нова цветна снимка, оперативна лапароскопия за отстраняване на тръбите и първи опит ин витро на спонтанен цикъл.  Почти бях сигурна , че ще стане , затова първият ми отрицателен тест , след този опит беше огромно разочарование. Тогава се появи и Фонд за асистирана репродукция, за което благодаря на създателите му, от сърце! Подадох документи и първият ми опит започна октомври 2009 г. Къс протокол.Най-страшни са дните до теста, бориш се с толкова мисли и емоции,завладяваше ме тъгата и се страхувах от собствените си реакции.  Отрицателен тест! Бързо се рестартирах!Казах си –какво пък, може би следващия път…..

2010 беше годината с най-много емоции. Месец юни участвах в ДРЗ , който беше в Пловдив, почувствах се част от семейството на „Зачатие”, бях щастлива,че мога да бъда полезна с нещо, спомням си толкова заредена бях седмици  наред! 

Вторият ми стимулиран опит започна юли 2010, дълъг протокол,три върнати ембриончета и дъъългото чакане .  На 02.08.2010 г. ЧХГ 672, положителен тест след всичките тези дълги години на очакване. Сълзи, от щастие този път ,подобни чувства не могат да се опишат с думи, поне аз не мога ! Момичетата, които са го изпитали могат да ме разберат , а на всички останали го пожелавам от сърце!На 16.08.2010 видях моите две тупкащи точици! Бременността ми мина без много сериозни проблеми,като изключим серклажа  , благодарение на д-р Сигридов ,който ми помогна да повярвам в тази бременност!

На  24.03.2011 г.с помощта на д-р Даскалов от Пловдив ,на бял свят  се появиха моите прекрасни дечица Тома и Божидара! Моята сбъдната мечта! Дните ми вече са толкова усмихнати, животът ми е толкова осмислен, толкова съвършен ,както вече казах !!!

Благодаря на д-р Стаменов, д-р Сигридов,които , на целия екип на „Надежда” ,на д-р Даскалов и Мели, които винаги ще нося в сърцето си ! Благодаря  на ФАР ! Благодаря на „Зачатие”, аз винаги ще съм част от вас!
Мечтайте , момичета, мечтите се сбъдват!